Грег Беър - Преместването на Марс

— Искаме да триумфираме в деня на изборите — обясни Иля на Ти Сандра, — и да засенчим победата ви по «ЛитВид».

Ти Сандра кимна напълно сериозно.

— Вих предпочела да съм на вашето място — каза тя.

— Моля те — обърнах се към съпруга си, — никакви шеги за израстващите марсиански гласоподаватели.

— Нищо не съм искал да кажа — възрази Иля.

Ти Сандра го изгледа с широко отворени очи и стиснати устни.

— Не я слушай. За нас всяко нещо е помощ.

Цистите лежаха върху червения пясък като огромни назъбени черни яйца. Сенките от подпорите на купола образуваха вълнички върху повърхността. Около нас се носеше тънкият призрачен звук на инструменталната инкубационна техника. Старият Марс е снесъл навсякъде яйца, мислех си, докато се приготвяхме за отпътуване. Трябва да намерим правилната комбинация. Прегърнах и разцелувах Иля и последвах Ти Сандра. В тунела към терминала на совалката бяхме оградени от охраната и двама въоръжени роботи.

Нямаше да се видим до нощта преди изборите. За последен път видях Иля на парапета към терминала, заобиколен от охраната, която пътуваше след нас. Той махаше в нашата посока, но изглеждаше разсеян. Чувствах прилив на топлина при мисълта за неговото търпение и красота. Спомням си, че целувката ни беше дълга, защото знаехме, че седмици няма да се видим.

Само от две години мой съпруг.

Мой съпруг.

В потъналата в полумрак стаичка за дебати Ти Сандра и най-близкият й опонент Рейф Олсон от Коперник се бяха изправили зад подиуми, целите покрити със златисти петна. Ти Сандра огледа приятелски насъбралата се аудитория, като постоянно се усмихваше и кимаше с глава. Дебатите се провеждаха в МУС и се предаваха пряко за цял Марс. Три милиона пълнолетни марсианци наблюдаваха лоялно въпросната церемония. Това представляваше една десета от процента част от аудиторията на най-гледаните предавания по «ЛитВид» на Земята.

Събитията на Марс бяха тривиални, що се отнася до стойност, но доста значими от емоционална гледна точка. Сигналите на «ЛитВид» вече тръгваха по външната мрежа, снабдени с текстови коментари по цялата Тройка. Марсианската предизборна кампания беше значителна новина за всички — първият истински изпит, положен от един свят/нация, тъй като всичко останало представляваше раждането му и израстването му.

Криво-ляво преминах през дебатите с моите опоненти и мисля, че се справих доста задоволително. Само че на цял Марс нямаше човек, който да може да се опре на Ти Сандра. Беше израснала в политическо отношение с такава грациозност и стил, че се чудех дали въобще на света ще се появи някой, достоен да я замести. Тя поемаше с невероятна гъвкавост всички напрежения и ги отхвърляше настрани небрежно, като по този начин силата й дори ставаше по-голяма.

Олсон беше тих и ефективен. Явно бе наясно с това, какво иска и какво може. Често ми хрумваше мисълта, че вероятно той щеше да е много добър президент. Може би беше по-мъдър от Ти Сандра. Само че лидерството никога не произтичаше единствено от мъдростта. Олсон се бе подложил на най-малко три подобрения (или поне ние знаехме за толкова) — две социални и едно техническо, но въпреки всичко не можеше да се мери с Ти Сандра по инстинкт и стил.

Бях седнала на първата редица. Отляво на мен седеше Денди Брейкър, а отдясно — ректорът на МУС, заедно с жена си. Зад нас бяха насядали около хиляда студенти. Ситуацията изглеждаше направо древна — сякаш се развиваше преди столетия: много демократична, много хуманна, едно съревнование между най-доброто, което можеше да предложи Марс.

Ректорът, Хелмут Франкел, потупа ръката ми и прошепна в ухото ми:

— Един червен заек сигурно е много горд, нали?

Съгласих се с усмивка. Знаех, че Иля ни гледа в момента; чувствах се невероятно близо до него. Знаех, че и Чарлз по всяка вероятност ще ни гледа. Игричките започваха.

Мислителят на МУС, Маршал, който бе инсталиран преди две години, имаше образ на солиден марсиански университетски професор, около двайсет и петгодишен на вид, но въпреки това в косата му имаше тук-таме сиви петънца. Изображението се поклони пред аудиторията, която го аплодира учтиво, след това към сцената и накрая започна:

— Президент Ерзул, претендент Олсон, получих множество въпроси от гражданите на нашата млада република — както хора, така и мислители — и ги изследвах внимателно, за да отделя онези проблеми, които явно ги вълнуват в най-голяма степен. Първо бих искал да попитам претендента Олсон как вижда политиката на Републиката, касаеща износа на високи технологии като нанодизайна например?