Олсон дори не се и замисли:
— Тройката трябва да се отнася с Марс като с пълноправен икономически партньор и да не налага никакви ограничения върху високите технологии. Макар че икономическото ни положение спрямо основния износител на нанодизайн — Земята — не е особено добро, аз вярвам, че независимо от това имаме морално преимущество като дете на един свят — наша родина. Защо й е на Земята да не се отнася с нас като с пълноправен партньор, взимайки предвид едно евентуално бъдещо обединение на цялата Слънчева система в един общ алианс от суверенни държави и светове, събрани под шапката на една обща цел?
— А въпросната обща цел ще бъде така нареченият «Наплив» — крачка напред към завоюването на звездите?
— Погледнато в дългосрочен план — разбира се. Лично аз споделям вярата на земните правителства в необходимостта от едно евентуално разширение. Само че пред нас стоят и други цели, които са далеч по-важни и неотложни, и сред тях се нареждат отварянето на вратите пред всички научни и технологични открития, като по този начин се премахне неравенството в техническо отношение.
Олсон не знаеше кой знае колко (ако въобще знаеше каквото и да било) за Олимпийците, следователно имаше предвид оплакванията на Марс от ограничения достъп на планетата до земните технологии. За мен обаче това твърдение беше доста попресилено.
— Президент Ерзул, какъв ще бъде вашият коментар върху отговора на претендент Олсон?
Ти Сандра постави ръце върху подиума и изчака известно време. Няколкосекундната пауза бе доста многозначителна. В политиката винаги има голяма доза шоу. Ти Сандра никога нямаше да отговори прибързано или прекалено елементарно.
— В момента няма нация или политическа сила, която да разглежда нещата в дългосрочен план от позицията на алтруизма. Следователно нямаме повод да очакваме Земята да се държи с нас като майка към детето си. В края на краищата имаме своя планетарна гордост, наши собствени преимущества и достойнства, собствени стоки и изобретения, които бихме могли да предложим. След време това ще изиграе значителна роля. Трябва да израснем и да се превърнем в достойни конкуренти, трябва да си извоюваме място в Тройката, без да се налага да разчитаме за това на «подаръци» или «услуги». Другите може и да изпитват необходимост от нови завоевания, но Марс сам по себе си е значително завоевание. Можем да се развиваме и ще се развиваме, докато достигнем собствената си зрелост във време, когато ние решим.
— Но не би ли следвало Тройката да ни третира като равни, като се имат предвид историческите връзки, които ни свързват? — попита Маршал.
Ти Сандра се съгласи, че това би било добре, но добави:
— Ние възнамеряваме никога да не се намесваме в развитието на Земята или на който и да било член на Тройката. Всичко, което искаме в дългосрочен план, е Тройката да не застава на пътя ни и да не ни пречи по никакъв начин. Приветстваме икономическите връзки, посрещаме с разтворени обятия всички възможни форми на отворена търговия, само че не можем да разчитаме на неприемливи очаквания или емоции.
Останаха й около трийсетина секунди от полагащото й се за отговор време. Тя ги използва, за да доразвие мисълта си:
— Марс е една богата пустош, покрита със станции, в които живеят сурови, издръжливи и разкошни хора. Израснахме като независими фамилии, сътрудничехме си и помагахме на всички останали живи, търгувахме помежду си и споделяхме всичко, за да просперираме. Според лично моето убеждение това е част от естествения ход на нещата: добро, разменяно между равни, а не постоянни съревнования. За да контролира балансите и да запълва възникващите пукнатини и празноти, които не могат да се оправят от само себе си, е необходимо едно силно и справедливо централно правителство. Успехът на марсианското правителство зависи от това, дали то ще успее да не ограничава и сковава най-великите ни сили, а да им позволи те да се съберат в едно и да паснат едно към друго в някаква величествена интелектуална схема, която няма да има аналог в досегашната човешка история.
Ректорът Франкел се наведе към мен и прошепна:
— Брилянтно твърдение и перфектно заключение! Надявам се, че в действителност тя не вярва във всичко, което изрече.
Образът на Маршал се извърна към Олсон.
— Правителството на президент Ерзул вече доказа, че е доста ефект ефект ефект иф… ек…
Образът изведнъж рязко застина, след което премигна и изчезна. По мониторите на «ЛитВид», разпръснати из цялата зала, преминаха хаотични вълнообразни линии. Не след дълго и те изгаснаха. Нисък шум, излязъл от озвучителните тела, премина из залата, след което бавно заглъхна. Чух как до мен Денди скочи незабавно на крака, хвана ме за рамото и на практика просто ме издърпа от стола. На сцената двама бодигардове и един робот светкавично обкръжиха Ти Сандра, друг бодигард пък се насочи към Олсон. Светлините в цялата зала изгаснаха.
Читать дальше