Грег Беър - Преместването на Марс

— Посланието не е много ясно — каза Битрас. — Надявам се, че не са избрали Ричмънд единствено по тази причина.

— Сигурно не са — кимна Алън. — Какво ти казаха от Марс?

Битрас смръщи вежди и поклати глава.

— Очертани са границите на свободата ми да вземам решения. Ако сделката, която ни предложат, е неприемлива… то тогава няма да има никаква сделка. Прибираме се вкъщи.

— След дългия път, който изминахме? — попитах аз.

— Скъпа моя Касея, първото правило в политиката, както и в медицината, е: «Не причинявай вреда!». Не искам да действам по собствена инициатива. Съветът ми каза, че няма да търпи това, така че аз няма да предприема нищо.

— Защо тогава дойдохме на Земята?

— Не знам — отвърна Битрас. — Ако нямах силни подозрения за обратното, щях да нарека това «висша некомпетентност». Но когато некомпетентността на противника ти те поставя в губеща позиция, е време да се премислят нещата. Съветът ще вземе някакво решение и ще се свърже с мен, преди да отпътуваме за Ричмънд. Така че денят утре е на наше разположение. Предлагам да дадем почивка на Алис и да си уредим среща с Джил.

— Тази вечер в двайсет и три часа имаме петминутна лична и закодирана среща по мрежата — каза Алън. — Алис и аз се уговорихме вчера с Джил… за всеки случай.

— Радвам се, че някой се е сетил да прояви инициатива — отговори Битрас.

Бях не по-малко любопитна от останалите да разбера за какво ще си говорят Алис и Джил.

Джил беше най-старото и легендарно мислещо същество на Земята, първият мислител, който достигна до добронамерено самоосъзнаване според тезата на Аткинс.

Десетилетия преди Джил и Роджър Аткинс, Алън Тюринг беше предложил теста на Тюринг за определяне на равнопоставеността между човешко същество и машина. Ако в среда само за писмено общуване, където човешките същества не могат да осъществяват пряк контакт с тези, с които общуват, не може да се направи разлика между машините и човешките същества, то машините са толкова интелигентни, колкото и човешките същества. Този фин и изкусен тест обаче не вземаше под внимание ограниченията на повечето човешки същества. В началото на двайсет и първи век много компютри и най-вече тези от класа на неутралните мрежови машини, които вече се наричаха «мислители», успяваха да заблудят дори експертите при подобни разговори. Само един от тях целенасочено пробиваше тяхната защита, за да открие ограниченията на машината зад нея, и това беше именно Роджър Аткинс от Станфордския университет.

Джил го надживя и стана модел за всички мислители, създавани по-късно. Сега дори и външните мислители като Алис я превъзхождаха многократно, освен по отношение на едно нейно качество. Повечето от знанията на Джил се дължаха на опита й. Тя беше на сто двайсет и осем години.

Платихме за широкообхватния канал за връзка между Алис и Джил, съгласихме се с алгоритъма за закодиране и си легнахме.

Въпреки моята биохимия, сънят на Земята винаги беше тежък. Не можеше да се елиминира напрежението на земното притегляне, което усещах върху марсианските си мускули и органи. Можех само да го понасям. Дори и когато се чувствах напълно будна, спящата част от мен потъваше, завлечена под плитките води, които се втурваха на приливи и отливи покрай вълшебни дворци от слонова кост върху рубинени острови.

Катерех се или по-скоро се плъзгах нагоре, по безкрайна спирала от стъпала в една кула, когато Битрас грубо ме изтръгна от съня ми. Инстинктивно дръпнах завивките нагоре, защото се опасявах от най-лошото. Битрас скри ръцете си зад тялото и ме погледна с широко отворени очи, в които сякаш се четеше обида.

— Не е време за глупости, Касея. Имаме сериозен проблем. Алис ме събуди, след като свърши разговора си с Джил.

Алън, Битрас и аз седяхме по халати в дневната, стиснали в ръце чаши с горещ чай. Фигурата на Алис с ръце върху коленете се появи на кушетката между Битрас и Алън. Докато разказваше за срещата с Джил, думите й бяха безстрастни и обмислени. Алън тихомълком си водеше записки на компютъра си.

— Срещата беше изключителна — започна тя. — Джил ми разреши да взема за кратко нейната идентичност и да запиша в собствената си памет съществените моменти от нейния опит. Аз от своя страна също споделих опита си с нея. Петте минути преминаха в разговори на дълбоко ниво на езика на мислителите, в обмяна на информация и в кръстосана диагностика, за да сме сигурни, че в някоя от неутралните ни системи няма вредни остатъци.