Грег Беър - Преместването на Марс

— До следващия полет остават пет минути — обяви гробовен глас.

Образи като от анимационни филми, които ни гледаха злобно, се появяваха по стените. Всички те бяха ужасяващи злодеи от популярен «ЛитВид» сериал.

— Абсолютно отрицателна мисъл — изкоментира Шраг. — Надявах се на нещо предизвикателно.

— Била съм тук два пъти — каза някаква жена с кожа от еластични медни плочки. — Вътре е по-силно.

Ориана ми хвърли бърз поглед, който трябваше да означава «Добре ли си?».

Кимнах, но не бях щастлива. Забелязах, че Кайт не показва никакви емоции — нито очакване, нито отегчение. След петминутно изчакване лицата по стените станаха мътни и изчезнаха, после се отвори някаква врата и ние се озовахме на просторен и открит дансинг с много посетители на него.

Проекторите на пода и тавана направиха залата огледална. Контролният механизъм на пода реши, че с Кайт сме двойка и ни изолира чрез собствените ни отражения. Не можехме да видим Шраг, Ориана или останалите посетители, но слабо дочувахме техните гласове. Кайт се усмихна.

— Това може би ще замести убийството — каза той.

Нямах представа какво точно имаше предвид. Започнах да се притеснявам. Реших, че е просто уплаха от непознатото място и изправих рамене, за да подсиля и физически моята решителност. Това тук не беше нещо повече от скоростно увеселително влакче за ума.

На сцената на няколко стъпки от нас се появи елегантен златен мъж.

— Приятели, имам нужда от помощта ви — започна сериозно той. — След един милион години нещо съществено ще се обърка и човешката раса ще бъде унищожена. Това, което вие ще направите сега тук, може да спаси планетата и Слънчевата система от силите, които са прекалено всеобхватни, за да могат да бъдат описани точно. Ще дойдете ли с мен в близкото бъдеще?

— Разбира се — отговори Кайт и сложи ръка на рамото ми.

Златният мъж и огледалната зала изчезнаха. Носехме се из космоса, осеян със звезди. Чувахме гласа на златния мъж пред нас:

— Моля, пригответе се за преминаване.

Кайт свали дланта си от рамото ми и ме хвана за ръката. Звездите преминаха покрай нас, както и предполагахме, и пред нас се показаха неясните очертания на Земята. В главата ми нахлу ориентираща информация:

В това бъдеще всичко се контролира от дълбоко молекулярни чакри, които се инсталират във всяко човешко същество още от мига на неговото раждане, за да бъдат пазители и учители. Вашата първа чакра е добър приятел, но е станала злокобна грешка — в центровете за обработка на деца е била освободена еволюираща молекула. Цяло поколение е превзето от вредната чакра. Изолирани сте от високото обществено положение, което ви се полага по рождение, не можете да получавате енергия и храна. Цяло поколение живее сред изобилие, но гладува. Трябва да откриете на Земята Центъра за естествено прераждане, който създава заплахата, да елиминирате всички чакри, да намерите корените на новата си душа и да не позволите на тези, които са контролирани от своите зли господари, да накарат Слънцето да се превърне в свръхнова.

— Звучи доста неубедително — прошепнах на Кайт.

— Имай търпение.

Научих повече за бъдещето на Земята, отколкото ми се искаше. Нямаше градове, континентите бяха една безкрайна пустош. Знаех, че е така, защото не мога да задействам чакрата на способностите.

Някъде в Центъра за естествено прераждане се намира вашият учител. Не знаете как изглежда той или тя. Може да е дори цвете или дърво. Но учителят ще ви даде ключа към възвръщането на контрола…

Никога не съм била по-отегчена. Искаше ми се да се усмихна на Кайт и да го уверя, че изобщо не е страшно и не е по-лошо от комерсиалните симулации на Ори.

Тогава нещо в съзнанието ми прещрака. Обзе ме страх и дълбока омраза заради злата чакра, заради загубеното ми рождено право и заради приближаващия край на всичко. Заедно със страха почувствах и първичния стремеж да обединя силите си с когото и да е — с Кайт или с всеки друг, когото видя. Някой би могъл да каже, че сюжетът е банален, но никога не бях изпитвала дори в симулациите на Ориана толкова истински приливи на натрапени чувства. Те танцуваха в съзнанието ми като нечии пръсти върху клавиши.

— Мисля, че знам какво ще се случи след малко — каза Кайт.

— Така ли?

Около нас от космоса се появиха всички, които бяхме видели в «Съркъс Майнд».

— Много е вълнуващо — увери ме Кайт.

Застанах в центъра сред множеството от няколко стотици души. Златният мъж губеше своите очертания.