Грег Беър - Преместването на Марс

— Най-сетне всички пристигнаха и имаме достатъчно участници — обяви той. — Отборите трябва да се съберат, за да станат семейства, в които цари доверие. Готови ли сме?

Всички бяхме готови. Аз бях подготвена изключително добре и изгарях от вълнение и очакване.

— Нека образуваме семейства.

Златният мъж огради с блестящи червени ореоли групи от по двайсет участника във всяка. Дрехите ни изчезнаха. Трансформантите приеха естествения си вид или поне това, което контролиращият, който според мен беше мислител със значителни способности, прецени, че беше техния естествен вид. Аз и Кайт не се променихме, с изключение на това, че нямахме дрехи.

Хванахме се за ръце и започнахме да се носим в кръг, като парашутисти при свободен полет.

— Първата стъпка — заговори златният мъж, — е да се съединим. А най-добрият начин за това е да танцуваме, да слеем естествената си енергия и сексуалност с другите.

Това беше оргия.

Бях подготвена, а част от мен наистина искаше да бъде с друг, особено ако това бе Кайт, и затова нямах нищо против. Контролиращият умело си играеше със сексуалните ни инстинкти и този път сексът — за разлика от онова, което преживях в симулацията с Ориана — беше истински. Тялото ми знаеше, че правя секс, въпреки че някъде дълбоко вътре в мен някакъв опровергаващ глас ми казваше, че всъщност не правя.

Преживяването стана много по-наситено, когато умовете на всички заработиха в синхрон. Симулацията ни подтикваше да танцуваме на дансинга в синхрон със завладелите ни чувства. Въпреки че бяхме погълнати от алтернативната реалност, осъзнавахме, че танцуваме, осъзнавахме и артистичната си нагласа. Никога не съм смятала, че мога да танцувам добре, но сега това нямаше значение — не се отличавах от другите. Танцът беше прекрасен.

Всички се потопихме в самоличността на приетите от нас човешки същества, погледнахме надолу към заплашената си беззащитна Земя и ни обзе любов към нея. Толкова силна любов не бях изпитвала дори и към семейството си. Приличаше като нахлуло в съня ми чувство на страхопочитание и зависимост. Бях готова да направя и да жертвам всичко, за да я спася.

През цялото време една малка част от моята истинска същност, която бе останала неповлияна от преживяваното, се питаше дали това е, което Земята иска да направи на Марс — да ни използва. Присъединете се към общата, нищо не значеща оргия, за да спасите бъдещето. Тази прозаично настроена част от мен нетърпеливо тропаше с крак и подозираше, че прекомерната ми любов към Земята беше някакъв вид пропаганда.

Но тази пропаганда бе ефективна и аз доста се забавлявах. Докато груповата симулация отиваше към своя край и постепенно забавяхме ритъма на танца, илюзията постепенно започна да изчезва и ние се връщахме към нормални физически усещания. Чувствах се много доволна и ужасно уморена.

Бяхме спасили бъдещето, Земята и Слънцето, бяхме победили злата чакра, а освен това бях установила и контакт с всичките си партньори. Знаех техните имена, характер и едва ли не подробности от всекидневието им. Смеехме се и се прегръщахме на огромния дансинг. Светлината се усили и засвири музика, а около нас се въртяха абстрактни проекции в такт с мелодията.

Преживяхме заедно толкова много. Знаех, че ако остана достатъчно дълго на Земята, всички ще ме посрещат сърдечно в домовете си като стара приятелка или любовница, въпреки че думите не бяха твърде подходящи. По-сърдечно дори от съпруга. Ние бяхме участници в групова симулация.

С Кайт се присъединихме към Шраг и Ориана на улицата. На фона на това, което току-що бяхме преживели, действителността изглеждаше сива и скучна. Кротък дъжд освежаваше нощния въздух. Ориана ми се видя загрижена.

— Наред ли е всичко? — попита ме тя. — Много късно осъзнах, че това може би е повече, отколкото ти искаше.

— Беше интересно — казах аз.

— Наричат ги «приятелски симулации». Страхотни са — поясни Кайт. — Следващото увлечение. В симулации сега участват повече хора от всякога. Мисля, че всичко е предимно въпрос на техника, но съм уверен, че са замесени и някои от най-големите мислители.

Шраг беше като замаян. Вървеше несигурно по улицата и залиташе ту на една, ту на друга страна. Усмихна ми се през рамо.

— Не е приятно, когато трябва да свикваш отново с действителността.

— Наистина всичко беше много хубаво — възкликна Кайт и ме прегърна. — Нямаше ревност, а само приятелство и привързаност. Нямаше и тревоги, докато не срещнахме лошата чакра.