Грег Беър - Преместването на Марс

— Позволила си на Джил да анализира системите ти? — попита Алън с тревога и вдигна очи от компютъра си.

— Да.

— Кажи им какво е открила — подкани я Битрас.

— Това в известен смисъл е поверително — отвърна Алис. — Джил може да има неприятности, ако разберат за работата й.

— Имаш обещанието ни за пълна дискретност — заяви Битрас. — Касея? Алън?

Заклехме се да пазим тайна.

— Джил смята, че всички мислители са част от нейното семейство и също като майка се чувства отговорна за нас. Когато общува с нас, тя ни анализира, попълва собствените си знания и опит и преценява дали функционираме правилно.

Усетих, че Алис е сдържана. Не искаше да говори по същество.

— Кажи ни, Алис — насърчи я Битрас.

— Много съм притеснена от това, което Джил откри в мен. Сигурна съм, че ще мога да продължа да изпълнявам задълженията си, но може би има причина да не се доверявате на крайните резултати от моята работа.

Битрас нетърпеливо поклати глава и каза направо:

— Джил е открила вируси.

— В Алис? — попита Алън и остави настрани компютъра си.

Поех шумно въздух.

— От какъв вид? — попитах аз.

Образът на Алис замръзна, после затрептя и се изгуби. Остана само гласът й.

— Променям начина на пресяване на информацията, за да отговаря тя на вътрешното ми състояние. Вирусите са в личната ми конфигурация. Явно са съществували първоначално и не са имплантирани след момента на пускането ми в експлоатация.

Вирус можеше да бъде почти всяко нещо или система, която съществуваше във времето, черпеше енергия или памет и се размножаваше. Всички живи същества до известна степен бяха такива. При компютрите и мислителите това бяха алгоритми или функции, които не са част от схемата на съществуване, а при сложните вируси — от неутралната конфигурация.

— Знаеш ли тяхното предназначение? — попитах я аз.

— Джил ги откри, след като сравни пълната ми конфигурация с неутралния ми биоплан и познатите ми схеми и след като пусна проследяване на собствените си функции. В мен има части, които не са ми познати и които не мога да контролирам. Те не са функционални и не са част от личната ми конфигурация. Тяхната роля е неизвестна, но всички те съдържат репродуктивни алгоритми. Скрити са добре. Проверките на Марс не са отчели тяхното наличие.

— Вируси — проговори Алън. Беше пребледнял. — Това е противозаконно.

— Трудно ми е да опиша какво изпитвам след това откритие — каза Алис.

Искаше ми се да я прегърна, но, разбира се, тя беше безплътна. Гласът й бе равен. Никога не бях чувала мислител да изразява отрицателни емоции при разговор, но когато отново заговори, тонът й беше малко по-остър.

— Чувствам се насилена.

— Възможно ли е вирусите да са проникнали, след като напуснахме Марс или след като пристигнахме на Земята? — попита Битрас.

— Малко вероятно е. До мен са нямали достъп специалисти за поправка, което е единственият начин те да бъдат вкарани в мен след пускането ми в експлоатация.

Битрас сложи ръце на коленете си.

— Ако имаш такива вируси, то те са и в Алис Едно.

— Много е вероятно — потвърди Алис.

— Те са се прехвърлили от нея в теб. И са останали незабелязани и след най-стриктните ни проби. Което означава, че са били вкарани от производителя тук, на Земята.

Това, което той намекваше, беше направо потресаващо.

— Моля да бъда извинена, че не заслужавам доверие — каза Алис.

— Няма нужда да се извиняваш — отвърна Битрас. — Ще отстраним вирусите и…

— Джил смята, че това може да стане само след изключителни мерки за запазване на моята същност от повреди. Те са се вмъкнали в ключови функции.

— Знаеш ли какво ги активира? — попитах аз.

— Не — отговори Алис.

— Имаш ли някакви предположения? — настоях.

— Специални задействащи шифри, които могат да се получат чрез всички мои входни вериги.

— Това е саботаж — отбеляза Битрас. — Който всеки момент може да се задейства.

— Кой е отговорен за това? — погледнах го аз.

— Земята — отговори Битрас със стиснати здраво устни.

— Прекрасната нормална Земя.

Битрас изпрати спешно съобщение до Марс, без да ни каже за съдържанието му и малко след това изтощен се върна в леглото. С Алън останахме будни, поръчахме бутилка вино и докато отпивахме от него, разговаряхме с Алис.

— Най-важното сега е — казах, след като изпих първата чаша, — дали Алис иска да продължи да работи с нас.

— Вече обсъдихме това с Битрас — отговори тя.

Ние с Алън се чувствахме уморени, тъжни и обезкуражени, сякаш някой в семейството се беше разболял. Бързо угасваше радостта ни от идването на Земята, чувството за значимост, което изпитвахме като представители на Марс и като живи същества въобще. Бяхме сами, защото нашата приятелка бе компрометирана и не можехме да й имаме доверие.