Грег Беър - Преместването на Марс

— Какво е мнението на Битрас? — попитах кротко аз.

— Смята, че трябва да продължа да изпълнявам задълженията си. Приемам го, разбира се, с радост.

— Знаеш ли… — започна Алън.

— Не зная кога или дали въобще вирусът ще се активира. Това го казах и на Битрас.

— Всичките ни начинания се провалят — въздъхна Алън, докато замислено въртеше чашата си в ръка. — Тук не можем да имаме доверие на нищо и никого.

— Те са уплашени — заявих неочаквано.

Не им бях казала за срещата си с президент Моар. Не исках да създавам впечатление, че се опитвам сама да водя дипломатически преговори. А и до този момент не виждах смисъла и не разбирах значението на разговора.

— Страхуват се от това, което можем да направим.

— От какво точно се страхуват? — попита Алън.

— Не знам от какво и не мога да си представя.

Разказах им за посещението си в Омфалос. Когато свърших, Алън подсвирна и си наля още една чаша вино.

— Алис — каза той, — можеш ли да извлечеш смисъл от това?

— Ако възстановявам правилно ситуацията, то ние сме в период на смяна на политически стратегии. Земята очевидно още преди десетилетия се е подготвила за непредвидени ситуации, като е поставила вируси в мислителите на Марс.

— Може би във всички мислители — разсъждавах аз. — Може би затова Джил те е подложила на анализ. Подозира нещо, което не одобрява.

Съвсем неочаквано до Алън на кушетката се появи изображението на Алис Лидъл. Той подскочи.

— Извинявай — каза тя. — Не исках да те стресна.

— Какво ги е накарало да променят стратегията си? — попитах аз.

— Битрас получи съобщение от Кайлетет, което беше копие на информацията, предадена от Станфордския университет до изследователската група на Олимпийците на Марс. Той го обсъди с Касея.

Алис ни проектира съобщението:

Установихме силна зависимост между откъсване на времето и откъсване на пространството. Възможно отношение на едното към другото. Откритото трето откъсване може да е предизвикано от тях. Причината неизвестна. Откъсване на време, откъсване на пространство, автоматична промяна в третото. Вероятна обща зависимост, що се отнася до градуса на кривата, но третото откъсване предизвиква четвърто — слабо и спорадично… Възможно откъсване на съдбата. Петдесет откъсвания регистрирани досега. Очакват се още. Ще обмените ли с нас информация? Взаимна изгода при положителен отговор.

— Все още ми звучи като безсмислица — казах.

— От Кайлетет не са получени други съобщения. Те отлагат обсъждането на предложенията за обединение и са против това, «Мейджъмдар» да се присъедини към физичните изследвания на Олимпийците.

— Това е нещо ново. Битрас не ни е казвал нищо.

— Той не споделя много от тревогите си.

— Виждаш ли някакъв смисъл в съобщението? — Алън попита Алис.

— Теорията за континуума на Бел разглежда вселената като информационна цялост, като изчислителна система. С части от тази теория Олимпийците са кандидатствали за стипендии. Някои от техните молби са били изпратени на Земята, а една по-специално до Станфорд, където са установили връзка с групата, изпратила това съобщение.

Алис проектира «ЛитВид» доклади от последната година, които имаха връзка с тази тема. През последните десет години станфордската група бе публикувала само три материала и в никой от тях не се споменаваше за континуума на Бел. Накрая Алис заключи:

— Битрас не можа да се сдобие с ключовите доклади и изследвания, свързани с континуума на Бел, а по въпросите за дескрипторната теория откри само всеизвестните публикации.

— Защо не ни е казал за това? — попитах.

— Сигурно, защото не е смятал, че е от изключителна важност. Но посещението ти при президент Моар ще го заинтересува. Доводите й изглеждат разумни.

— Нещо става? — попита Алън.

— Възможно е — отговори Алис.

— Нещо достатъчно значимо, за да накара Земята да промени становището си и да отхвърли нашето предложение?

— Изглежда вероятно — каза Алис. — Касея, утре сутринта ще кажеш на Битрас за срещата си с бившия президент.

— Добре — отговорих, без да откъсвам поглед от масичката за кафе и празната чаша.

— Според мен той ще те помоли да разговаряш с Чарлз Франклин.

Поклатих глава с неодобрение, но измърморих:

— Ако той прецени, че е необходимо.

Разказах на Битрас за срещата с Моар и за нашите подозрения. Той прецени, че е необходимо да разговарям с Чарлз.

Преди разсъмване се разхождах сама по брега на Потомак. С голите си ръце усещах въздуха свеж и хладен. Небето над реката блестеше звездно-синьо. Хълмове на изток и на юг хвърляха сенки върху реката, дори след като зората оцвети небето и проряза облаците с тънки оранжеви лъчи. Вървях по влажната каменна пътека и се наслаждавах на смесения аромат на орловите нокти, жасмина, гигантските рози и изкуствените магнолиеви храсти с дебели листа, които цъфтяха в огромната градина под гробницата. Над пътеката се виеха арки от мрежа и стомана, които образуваха тунели от дълбока сянка, осветена близо до земята от блестящите ленти, увити около каменните колони. Изкуственото слънце бавно напичаше градината. Огромни пчели излитаха от кошерите на земята и бързаха да намерят цветята.