Грег Беър - Преместването на Марс

Той поклати глава, защото не се нуждаеше от моето напомняне.

— Можем да се справим с тях — отговори той. — В момента Кайлетет разчитат на финансиране от «Мейджъмдар» за много от своите марсиански проекти.

Мендоса се намръщи неодобрително след скритата заплаха.

— Това не е всичко и дори не е най-големия проблем. След няколко дни ще трябва да се защитавате в гражданско дело по обвинение за неуместни сексуални действия. Обвинението ще бъде повдигнато в окръг Колумбия. Не смятам, че ще бъдете подходящ за преговорите, след като това стане обществено достояние.

Битрас замръзна.

— Мисля, че не ви разбрах — каза той безстрастно.

— Моля, прегледайте документите. Там са плановете за обединение, приемливи за Земята и предложения как на практика да бъдат приложени. Влиянието ви на Марс е голямо… все още. Имате възможност да свършите още много неща тук. Времето за срещата изтече, господин Мейджъмдар.

Мендоса и Уонг ни кимнаха за довиждане. Бяхме прекалено смаяни, за да отговорим. Когато останахме сами в залата, Битрас бавно и внимателно се смъкна върху стола и се загледа в стената.

Пръв проговори Алън, който седеше срещу Битрас.

— Какво има там?

— Не знам. Лъжи.

— Сигурно Знаеш за какво става дума — продължи Алън. — Очевидно не е просто блъф.

— Имаше такъв инцидент — обясни Битрас със стиснати зъби и затворени очи, които образуваха дълбоки бръчки по лицето му. — Не беше нищо сериозно. Показах интерес към една жена.

Не можех да си представя, че Битрас ще направи нещо, което ще доведе до гражданско дело на Земята.

— Тя е от рода Мемън, който е с високо обществено положение и е представител на ВИЗА в Пакистан. Почувствах, че с нея сме свързани. Отнесох се много нежно.

— Какво се случи?

— Показах интереса си, а тя ме отхвърли.

— И това е всичко?

— Заради семейството е — обясни Битрас, изкашля се и поклати глава. — Тя изповядва исляма. Омъжена е. Сигурно го е приела като голяма обида. Аз съм от друга вяра. Сигурно това е обяснението.

Алън ме погледна. Не знаех дали ще заплача или ще избухна в смях. Поех дълбоко въздух, прехапах устни и извърнах глава.

Червена вълна на необясним гняв се издигна от гърдите към лицето ми. Станах, стиснала юмруци до тялото.

Лежах в леглото и не можех да заспя. През затворената врата чувах как Алън и Битрас крещят. Алън искаше да знае подробностите, а според Битрас те бяха без значение. Алън настояваше на своето. После Битрас се разплака. Виковете заглъхнаха и на мен ми се струваше, че часове наред долавях тих шепот.

Събудих се рано сутринта и седнах на ръба на леглото. Почувствах се никоя в нищото. Мебелите нямаха реални измерения и бяха преходни като видения по време на сън. Притеглянето, което ме държеше на леглото и на земята, по необясними причини се дължеше на политиката, а не на физичните закони. През призрачните завеси на големия прозорец виждах как зората проблясва на вълни сред плътното покривало от облаци, които засенчваха реката, залива и всичко друго в подножието на хълма.

Бутонът за съобщения върху компютъра ми премигна. Инстинктивно се пресегнах към него, но дръпнах ръката си. Не исках да говоря с Ориана или да чета писмо от родителите си. Щяха да минат дни, преди да се успокоя. Накрая разбрах, че не мога да оставя съобщението непрочетено. Взех компютъра и погледнах написаното. Не беше от Ориана или родителите ми.

Беше от сенатор Джон Мендоса. Искаше да говори с мен насаме и на открито, без да казвам на някого за срещата.

След малко съобщението се изтри, а на негово място остана само служебният му номер за отговор.

Носех обяда си — сандвич и напитка, които бях купила от стара количка за закуски близо до мемориала на Линкълн в книжна торба. Докато се приближавах към мраморната скамейка край огледалното езеро, където Мендоса се беше съгласил да се срещнем, видях, че той също си носи обяд. Седнах до него и сенаторът ме поздрави със сърдечна усмивка.

— Понякога — започна той, — си представям правителствата преди съществуването на потока от компютърни данни, когато вестниците са били от хартия и е имало телевизия и радио. Тогава всичко е било далеч по-просто. Знаете ли, че аз съм единствения сенатор без подобрения? Но имам чудесен екип от добри, верни хора. И някои от тях имат подобрения. Така че аз съм един лицемер.

Мълчах.

— Госпожице Мейджъмдар, това, което се случи в Ричмънд, много ме разтревожи.

— Защо се срещнахме в Ричмънд? — попитах неочаквано. — Защото там е била столицата на Конфедерацията ли?