Грег Беър - Преместването на Марс

— Нищо не мога да изтривам. Мога да сгъстявам информация и да я запазвам дезактивирана.

— Вярно. Бях забравила.

Неочаквано Алис се засмя по начин, който ми беше непознат.

— Да. Точно така. Мога временно да забравям.

— Ще ми липсваш — казах й. — Без теб пътуването до вкъщи ще ми се стори много дълго.

— Битрас ще ти прави компания, а ще се запознаеш и с други пътници.

— Съмнявам се, че с Битрас ще водим дълги разговори — отговорих и поклатих глава.

— Не го съди толкова строго.

— Той причини големи неприятности.

— Не смяташ ли, че неприятностите са изиграли своята роля в неговия случай?

Не можех да разбера какво ми говори.

— Хората и организациите на Земята действат прикрито.

— Мислиш ли, че всичко е било инсценирано?

— Смятам, че Земята няма да бъде доволна, ако не постигне това, което е решила. За нея ние сме пречка.

Погледнах я с по-голямо уважение.

— Ти говориш с болка, нали? — попитах я.

Тя вече не беше толкова наивна.

— Може и така да се нарече. Нямам търпение да се присъединя към оригинала си. Сигурно ще успеем да се утешим и да видим смешното в действията на човешките същества.

Алис показа образа си за пръв път от няколко седмици и малката дългокоса Алис Лидъл ми се усмихна.

Завърнахме се на Марс. След нас пътуваха и новините за делото на Алис. Шумът от него наистина заглуши недискретността на Битрас. Скандалът причини големи неприятности на ВИЗА и най-вероятно имаше принос за потискане на зараждащата се конфронтация между Земята и Марс.

Делото обаче бързо се превърна в поредица от увъртания и отлагания. До пристигането ни след десет месеца у дома — единственото родно място, което имах — все още не беше произнесена присъда. Нищо не се бе променило към по-добро.

Изобщо нищо не се бе променило.

След цяла марсианска година далеч от къщи се завърнах у дома дълбоко разочарована от прекратяването на моето чирачество, от фурора в ОМ «Мейджъмдар» и от оставката на Битрас. Процесът «Мейджъмдар срещу „Майнд Дизайн Инкорпорейтид“» се превърна в грандиозен скандал, но скандал недостатъчно силен, за да спаси репутацията на третия ми чичо. «Майнд Дизайн Инкорпорейтид» прехвърли вината върху «Интраземното компютърно бюро за безопасност», което, според тях, било виновно за инфилтрирането на определени процедури за сигурност в невронните проекти. Процесът се проточи с години и не успя да остави никого доволен, но определено успя да събуди интерес към развивалите се на Марс мислители.

Дизайнерите на марсианските мислители — най-добрите, които Марс можеше да предложи в настоящия момент — декларираха, че са в състояние да обезвредят земните подслушватели. Алис скоро бе почистена и възстановена, което ме изненада много приятно. Тревогите ми започваха да избледняват. А не трябваше…

Една от ползите, които ни донесе целият този скандал, бе, че никой вече не говореше глупости от рода на това, че Марс заплашвал земната сигурност. Много от земяните, които някога оказваха натиск върху нас, бяха спрели да упорстват. Само че скандалът не беше единствената причина за това. За известно време Земята явно се бе примирила с някои неща.

Кайлетет престанаха да се занимават със Съвета и започнаха преговори директно със Земята. Можехме и сами да си направим съответните изводи. Стан, който се бе обвързал и бе преместен в ОМ-а на Джейн, не знаеше със сигурност какво точно правеха «Кайлетет», нито пък какви именно споразумения бяха постигнали. Никога нямаше да отида при Чарлз и да го попитам. Той все още продължаваше усърдно да работи за «Кайлетет». Фактът, че му бях изпратила писмо с молба за информация, продължаваше да ме смущава.

Баща ми ми каза, че в Кайлетет (но не и при Олимпийците) продължавали да се трупат Т-долари, които доста понамирисвали на земни. Исканата финансова помощ за необходимите мислители на «Куантум Лоджик» никога не пристигна.

Кайлетет продължаваше да отвръща с откази на предложенията на ОМ «Мейджъмдар» да се присъедини към проекта. Оттам не излизаше кой знае каква информация, освен че Олимпийците бяха разработвали нови, подобрени методи на комуникация. В общи линии, нищо особено от стратегическа гледна точка. И че се бяха провалили, поради липсата на средства.