Грег Беър - Преместването на Марс

Облегна се назад, оправи реверите си, взе плика с обяда си и стана.

— Довиждане, госпожице Мейджъмдар.

— Довиждане. Благодаря за оказаното доверие.

Мендоса сви рамене, мина по тревата и се отправи на изток към сградата на Капитолия. Седях на пейката с лице към мемориала на Линкълн, а сърцето ми студенееше като мрамора под мен.

След един месец Битрас, Алън и аз събрахме багажа си, за да отпътуваме към Марс. Опаковането на нещата не ни отне много време. Няколко дни не бях виждала Битрас, защото повечето време прекарваше заключен в стаята си и водеше разговори с Марс, но си мислех, че нарочно странеше от нас.

Алън не се отнасяше вече към него с уважението, което се полага на по-възрастен държавник. Дори му струваше доста усилия да показва и най-малка почит към нашия синдик. Битрас не искаше да въвлича и мен в подобна конфронтация, защото се опасяваше, че ще бъде подложен на същото негативно отношение.

Аз не го мразех. Дори не можех и да го съжалявам много. Просто исках да се прибера у дома. Два дни преди отпътуването ни Битрас влезе в дневната и застана зад мен, докато аз седях на стола и преглеждах компютъра си.

— Делото срещу мен е прекратено. След пледиране за културни различия. Врявата отшумя, поне на този етап.

Вдигнах поглед.

— Добре — отговорих кратко.

— Завел съм дело от страна на Алис. «Мейджъмдар» съди «Майнд Дизайн Инк.» От Соренто Вали, Калифорния.

Кимнах. Той преглътна и продължи да говори с усилие, гледайки през прозореца.

— Консултирах се с Алис Едно и Алис Две и с нашите адвокати на Марс и реших да наема адвокат оттук. Ще искаме процес със съдебни заседатели, между които да има поне двама мислители.

— Умно — казах аз.

Битрас седна на стола срещу мен и скръсти ръце в скута си.

— Всичко дотук беше направено тайно, но преди да си тръгнем ще разкрия подробностите. Това ще принуди «Майнд Дизайн Инк.» да се яви в съда, а не да потули нещата. Ще стане скандал, а те ще отричат всичко.

— Вероятно — съгласих се.

— Това няма да е от полза за ВИЗА. Нашият адвокат ще изкаже подозрения, че Земята участва в заговор и използва «Майнд Дизайн Инк.», за да отслаби икономически Марс. Направих грешка. Много малко ме успокоява факта, че те направиха по-голяма. Алис Две ще остане тук.

— Планът е добър.

— Някой трябва да остане с нея. Алън изяви желание, но аз мислех да предоставя на теб тази възможност.

— Искам да се махна оттук — отговорих, без да се замисля.

— И двамата се наситихме на Земята — въздъхна Битрас и изведнъж ме погледна. — Смяташ ли, че съм глупак?

Устните ми сами проговориха, а очите ми се изпълниха със сълзи на гняв заради предателството му.

— Д-да! — отговорих, без да го погледна.

— Не съм най-добрият на Марс.

— Надявам се да е така.

— Но на теб предоставих добри възможности.

Не исках да го погледна в очите.

— Да — съгласих се.

— Само че също така те опозорих. Съветът ще предприеме изслушване. Ще ти задават смущаващи въпроси.

— Не това ме ядосва.

— А кое?

— Като човек с такава отговорност е трябвало да преценяваш правилно какви проблеми ще имаш ти и какви неприятности те могат да причинят на всички останали.

— Какво, да се подложа на терапия ли? — засмя се той горчиво. — Като истински земянин. Колко подходящо — да ми го предложи една марсианка.

— Това се случва и на Марс — казах.

— Не и на човек с моето потекло. Ние сме това, което се раждаме и играем с картите, които са ни раздадени.

— Тогава ще загубим.

— Възможно е — отговори той, — но ще го направим с чест.

Час преди да тръгнем към станцията за излитане се сбогувах с Алис в апартамента. За известно време тя се беше затворила в себе си и отказваше да отговаря на въпросите ни за вируса в нея. Не искаше да разговаря дори и с адвоката по делото и с неговия мислител. Но после промени решението си, като че ли се примири с положението си на обичан член от семейството, който не може вече да бъде използван за същата дейност.

— Преглеждах части от симулацията, която ти сподели с Ориана — каза тя, докато влизаше в моята стая.

Куфарът и компютърът ми лежаха върху леглото, подравнено по ъглите. Понякога бях изключително подредена.

— Цялата ли си я запазила? — попитах Алис.

— Да. Наблюдавах фрагменти от създадените персонажи в различни части на симулацията. Много беше интересно.

— Ориана каза, че ще ти бъде от полза. Но ще трябва да я изтриеш преди проверката от «Майнд Дизайн Инк.».