Грег Беър - Преместването на Марс

За момент Мендоса ме погледна учудено, после поклати глава.

— Не, няма нищо общо с това. Искахме да сме далеч от Вашингтон, защото това, което имахме да ви кажем, не беше от името на правителството на Съединените щати.

— Беше от името на ВИЗА.

— Разбира се.

— Поставихте капан на чичо ми и провалихте мисията му. Бяхме лесни мишени за вас, нали?

— Моля ви — каза Мендоса и вдигна ръка, — нищо не сме направили на чичо ви. Той провали всички ни — и Земята, и Марс. Съжалявам за това, което се случи, но то не можеше да се предотврати. Вашият екип не се ползва с доверието на ВИЗА. И сблъсъкът на чичо ви с пакистанката… Нито го очаквахме, нито го искахме. Не можехме да направим нищо по този случай. Пакистан е член на ВИЗА, макар и не много влиятелен. Тя е жена на дипломат, госпожице Мейджъмдар. Чичо ви я е докоснал. Цяло щастие ще бъде процесът да свърши за няколко седмици и да го заведете обратно на Марс.

— Защо искахте да разговаряме?

Мендоса се наклони към мен, подпрял длани върху скамейката и изпънал ръце, сякаш искаше да ми каже нещо лично.

— И вие като мен нямате подобрения и не сте преминали през пречистването от терапията. Старомодна сте и аз ви симпатизирам. Чел съм докладите ви и студентските ви разработки. Зная, че принадлежите към следващото поколение водачи на Марс.

— Не смятам, че някога пак ще се замеся в политиката.

— Глупости! — възрази той ядосано. — Марс не може да си позволи да загуби хора като вас и не може да си позволи да разчита на човек като чичо ви.

Направих гримаса.

— Съзнавате ли колко са важни следващите няколко години? — попита Мендоса.

Не отговорих.

— Не знам и половината от това, което бих искал да знам. Вие може би знаете повече от мен. Можете да бъдете част от отбора, от основните фигури в този период от историята. А аз винаги ще бъда в периферията като човек за предаване на послания. Но със сигурност знам едно — хората по върховете са уплашени. Никога не съм бил свидетел на такова объркване и неразбирателство. Дори мислителите са на различни мнения. Разбирате ли колко необичайно е това?

Съзнанието ми се беше отърсило от шока, но продължавах да го гледам мълчаливо.

— Нещо изключително могъщо ще бъде създадено. На всеки няколко поколения науката причинява това — пъха ни нещо в ръцете, за което не сме подготвени. Много хора си мислят, че вече нищо не може да ни изненада. Е, поне управляващите и мислителите ясно виждат, че трябва да сложим всичко в ред и трябва да го направим преди да се появи голямото нещо, каквото и да е то.

Осъзнах, че всичко досега е било детска игра и дребни сметки и стомахът ми се сви.

— Ако земните ни работи не са в ред, а някои млади и незрели човешки същества открият и започнат да използват тази нова сила, каквато и да е тя… Лидерите в Сиатъл, Токио и Пекин смятат, че можем да се самоунищожим.

Мендоса се намръщи така, сякаш току-що беше казал на някое от децата си, че е много болен.

— Десетилетия бях изолиран от обществото във Вашингтон. Аз съм мормон и не съм преминал терапия, но досега съм се справял с всичко. Ако някой разбере за нашия разговор, може да загубя това, за което съм се борил — социално положение, власт и влияние.

— Тогава защо се решихте на това? — попитах.

— Знаете ли, че е незаконно някой да бъде подложен дори и на гражданско наблюдение в столицата на всички държави на Земята?

Бях чувала за това.

— Някои правителствени работи не трябва да се знаят от хората. Дори и в нашата ултрарационална епоха, когато всички са образовани и се провеждат мащабни референдуми, има случаи, когато правилата се погазват.

— Неабсолютизма на Петерсън — отбелязах.

Петерсън, емблема на толкова много класове по мениджмънт, казва, че всяка система, която се стреми да изгради единна организация и рационализъм, трябва да си остави възможност да нарушава законите и правилата, защото в противен случай ще претърпи неминуем грандиозен провал.

— Точно така. Върнете се вкъщи, Касея. Внимателно избирайте водачите и наставниците си и работете за обединението. Когато Марс е излязъл на политическата сцена, това не е можело да се предотврати. Достатъчно съм учил история, за да съм в състояние да предвиждам събитията. Предстои труден период със силни противници и ще трябва бързо да се вземат решения, които няма да бъдат лесни и приятни.

— Аз съм само асистент — възразих разпалено.

Той погледна мрачно настрани.

— Тогава си намерете някой силен пилот, който да ви изведе от бурята.