Грег Беър - Преместването на Марс

Последното нещо, което исках, беше да се натрапвам на Чарлз, да му задавам въпроси, на които той не иска да отговаря и да се чувствам задължена към него. За краткото време заедно си бяхме причинили достатъчни тревоги. И освен това, какво щях да го питам?

През последните няколко безсънни часа разучавах текстове и графики по физика. Споменаваше се за континуума на Бел и за вселената като изчислителна система главно в контекста на еволюцията на константите и частиците в ранните етапи на Големия взрив. Достатъчно добре познавах научните среди, за да съм наясно, че тези теории не срещат широка подкрепа.

Дали групата на Чарлз предупреждаваше земните политици или на Земята бяха открили нещо, което не трябваше да се знае на Марс?

Седях на една затоплена от слънцето каменна скамейка, покрила лицето си с ръце и разтривах слепоочията си с показалец. Вече бях измислила посланието до Чарлз — текст без нищо лично в него, все едно никога не сме били любовници.

«Скъпи Чарлз, тук на Земята се сблъскахме със значителни проблеми и е възможно те да имат нещо общо с твоята работа. Съзнавам, че си сключил договор с Кайлетет и вероятно и с други корпорации, което ме озадачава. Има ли нещо, което ти можеш да ни кажеш и което ще обясни защо Земята толкова се заинтересува от въпроса за независимостта на Марс? Нашата работа ни води в задънена улица, а някои неща подсказват, че Олимпийците са отчасти замесени. Много се притеснявам да те моля за това. Не мисли, че искам да се натрапвам или да създавам неприятности.

Бях стигнала до извода, че отношенията между Кайлетет и Мейджъмдар вероятно са се влошили заради Олимпийците. (Бедният Стан! След няколко седмици законът щеше да го обвърже с жена от Кайлетет. Всички бяхме затънали до гуша.)

Водите на Потомак се надигаха на големи и малки вълни.

Морските крави пробиваха повърхността, за да си отдъхнат, след като бяха почистили дъното. Станах и се протегнах. На пътеката вече се виждаха и други хора. Розите в градината тихо пееха и привличаха гъсти сребърни облаци от звукови пчели.

Изпратих посланието. С Алън отидохме на концерт в Джорджтаун. Почти не чувах музиката на Брамс и Хансен, която се изпълняваше на оригинални инструменти и беше прекрасна, но не отговаряше на мислите и настроението ми. Компютърът ми беше настроен на приемане. Съобщение получих чак сутринта, когато тръгвахме за Ричмънд.

Скъпа Касея,

Не мога да коментирам моята работа. Уважавам твоята позиция. В бъдеще няма да ти бъде по-леко. Късмет!

Показах съобщението на Алън и Битрас, после на Алис. Чарлз не казваше почти нищо, не разкриваше нищо, но потвърждаваше това, което знаехме — натискът ще се усили, а Олимпийците бяха замесени.

— Време е и аз да упражня натиск — каза Битрас. — Цялата Слънчева система се е затворила като мида. Не разбирам какво значи това.

Чудех се дали вече Чарлз е установил връзка с мислител «Куантум Лоджик».

В Ричмънд валеше пороен дъжд. Самолетът се приземи почти безшумно върху меката подложка. Дебелите бели пенести вълни обвиха дългото му овално тяло и гледката ми напомни за парамеций, погълнат от амеба. Част от тях бързо се втвърдиха, за да образуват тунели за преминаване на пътниците. По платформата между пяната пълзяха арбайтери. Стена от пяна поглъщаше седалките ред по ред зад гърба на пътниците, за да ги почисти и поправи.

Чичо ми усмихнат направи няколко кратки коментара за малката група «ЛитВид» журналисти в трансферната зона. Хората между тях бяха по-малко от роботите. Журналистите, които следяха всяко наше действие, бяха намалели почти наполовина от пристигането ни на Земята досега. Вече не бяхме нито толкова интересни, нито толкова значими.

Частно чартърно такси ни взе от трансферната зона и ни закара до Ричмънд. Като знак на уважение преминахме по една калдъръмена улица между редици от къщи от 1890 г. и покрай паметника на генерал Стюарт от войната. Алис потвърди, че Дж. Стюарт е загинал по време на Гражданската война.

И тук, както в центъра на Вашингтон, нямаше хълмове и небостъргачи. Сякаш се бяхме върнали в края на деветнайсети век.

Хотел «Джефърсън» изглеждаше стар, но добре поддържан. Докато влизахме през главния вход, наноапаратурата превърна южната му част в камък и бетон. Когато влязохме в апартамента си, дъждът вече беше спрял и слънцето хвърляше весели отблясъци в прозорците ни. Свързахме Алис в мрежата и хапнахме набързо, обслужвани внимателно от сервитьор-човек.