Грег Беър - Преместването на Марс

От друга страна повечето от това, което вършехме, беше публична тайна и нямаше причина да не продължа разговора в този дух, без да издавам тайни.

— Марсианците стоят настрана от обединението на Слънчевата система — отговорих аз.

— Браво на вас — кимна Моар с лукава усмивка. — Не е необходимо всички да превиват гръб пред алиансите.

— Е, има си и лоши страни. Не сме сигурни, че знаем как точно да се извърши обединението. Земята очаква пълно участие от страна на партньорите си. Ние явно не можем да оправдаем тези очаквания.

— Големият наплив — каза Моар.

— Точно така — обади се Ориана.

— Това явно е част от причините.

Моар тъжно поклати глава.

— Опитът ми с марсианците, когато бях президент, показва, че вие имате голям потенциал. Но той може да се осъществи и без вас.

Отново изпитах неприятно чувство.

— Всъщност ние смятаме, че приносът ни няма да е никак малък.

— Нямате желание да участвате, но ще се гордеете, ако ви помолят и упражнят натиск, така ли? — попита Моар.

— Не точно, мадам — отвърнах.

Лицето й, лицето на образа, почти незабележимо се напрегна. Въпреки топлия й глас и приятелското й държание, усещах студените тръпки от негативно мнение.

— Касея, Ори ми каза, че си много умна и способна, но не вземаш нещо под внимание. Суровините и икономиката ви почти не са от значение за Големия наплив. Марс има незначителна роля в плана за подредбата на Слънчевата система. Какъв може да е вашият принос, че да оправдае усилията, които Земята ще направи, ако иска да увеличи влиянието си над вас?

Не знаех отговора на този въпрос. Спомних си, че Битрас говореше предпазливо за това, а аз не поставях думите му под съмнение.

— Може да знаеш нещо, което не можеш да ми кажеш. Като имам предвид твоята отговорност и вярност, не очаквам да го направиш. Но запомни едно от един стар политик, който за съжаление помогна да се насадят идеите, които сега дават плод. Толкова хваленият Голям наплив е само прикритие. Земята силно се интересува от нещо, което имате, можете да направите или бихте направили. Тъй като не сте в състояние да предприемете застрашителни военни действия, а икономическата ви мощ е почти нищожна, какво може да има на Марс, което да е заплаха за Земята?

— Не знам — свих рамене.

— Понякога малките и слабите могат да бъдат от значение, колкото и големите и силните. Тогава, когато става дума за стратегически промени. Сигурно можеш да се сетиш за какво става дума. С какво Марс плаши Земята?

— С нищо. Както вие казахте, ние сме слаби и незначителни.

— Смяташ ли, че политиката е проста и честна игра, в която участват разумни човешки същества?

— В най-добрия случай, да — отговорих неуверено.

— Но твоят опит…

— Марсианската политика доста изостава — отбелязах аз.

— Чичо ти Битрас… има ли широки политически разбирания?

— Мисля, че да.

— Искаш да кажеш, че изглежда така в сравнение с теб?

Безпокойството ми се усили. Не обичах да ме поставят натясно, дори и по-висшестоящи от мен.

— Предполагам — отвърнах кратко.

— Политиката не винаги е мръсна, нито продажна работа, но при всички случаи е трудна. Трудно е да се постигне съгласие дори между здравомислещи хора, дори и от еднаква среда. Кошмар в политиката е да се постигне съгласие между планети с различна история и абсолютно различни гледни точки и интереси. Аз бих се поколебала да приема такава задача, а чичо ти очевидно здраво се е нагърбил с нея.

— Той е предпазлив.

— Той е като дете, което играе във висша лига — поклати глава Моар.

— Не съм съгласна — възразих й.

— Какво смята той, че става в момента? — прие отговора ми тя с усмивка.

— За момента допускаме, че Земята се нуждае от Марс, защото се подготвя за мащабна операция. Смятаме, че е дошло времето за Големия наплив.

— Наистина ли вярвате в това?

— Не виждам друга причина.

— Скъпа моя, бъдещето на вашата планета, на вашата култура може би зависи от това, което ще се случи през следващите пет години. Не ви завиждам за отговорността, която сте поели.

— Правя всичко, което е по силите ми.

Моар притвори сивите си очи. Дадох си сметка, че тя разговаряше с мен по начина, по който разговаря един политик с друг, а аз не бях отговаряла така, както подобава. Ориана ме гледаше тъжно като човек, който вижда слабостта на приятеля си.

— Не съм искала да те обидя — каза Моар. — Мисля, че разговаряме по политически проблеми.

— Не се обиждам — излъгах аз. — Ориана ме разведе навсякъде из Ню Йорк и съм малко объркана. Имам нужда от почивка, за да премисля всичко.