Грег Беър - Преместването на Марс

— Кайт е романтик — обади се отново Ориана.

Това наистина го подразни и той отговори:

— Съвсем не е така. Романтиците са искали да се самоунищожат.

— Говори като истинска рожба на своето време — засмя се Шраг. — Когато прави сравнения с тях, Кайт е здравомислещ. Страстта е да живееш на ръба, но без риск, моля.

— Всяка страст ми харесва — ухили се Кайт. — Но просто не искам да се чувствам като нечия собственост.

Актьор, преоблечен като сервитьор, отнесе чинията ми.

Омфалос беше разположен върху пет хектара земя в южната част на Манхатън, близо до Батъри Парк. Беше много солидна композиция, изградена от правоъгълна постройка с други по-малки около нея и всички те блестяха заради златната си инкрустация.

На входа съвсем в началото на комплекса Ориана се идентифицира с длан и отговори на няколко въпроса, зададени от безизразен служител на охраната. Пресрещна ни пазач — човешко същество, който ни заведе в едно съседно помещение, седна зад бюрото си и ни попита по какви причини сме решили да предприемем обиколката.

— Искам да проведа личен разговор с един от обитателите — обясни Ориана.

Погледнах я изненадано, защото не ни беше казала за тези свои намерения.

— Необходими са ни истинските ви имена и родови връзки, за да получите разрешително — каза той.

— Ние не участваме — обади се Шраг, а Кайт кимна в съгласие. — Ще ви чакаме отвън.

Ориана ги увери, че няма да се бавим повече от един-два часа. Друг служител ги придружи до изхода. Пазачът бързо провери в общественото ни досие умствения ни статус, в случай на нарушаване на сигурността.

— Вие сте марсианка — погледна ме той. — Не участвате във Верноринг. И земяните май се мъчат да ви впечатлят. — Мъжът погледна право към Ориана.

— Вие марсианец ли сте? — попитах го аз.

— Не. Но един ден много ми се иска да отида дотам.

Пазачът хвърли поглед към компютъра си и кимна в знак на одобрение.

— Имам биографията ви и картина от стотици различни «ЛитВид» източници. Вие сте знаменитост. Така. Всичко е ясно. Добре дошли на Омфалос 6 — първото ви впечатление от Небесата. Моля ви да не се отделяте нито за миг от придружаващия ви екскурзовод.

— Какво общо имаш с това място, освен че баща ти притежава дялове? — попитах Ориана, докато един служител ни водеше по подземния тунел към главната конструкция.

— Имам резервация за времето, когато стана на двеста години — отвърна тя. — Не знам дали някога ще я използвам. Може просто да умра. Сега ми е лесно да говоря така, но кой знае какво ще се случи след време…

— С кого ще говорим тук? — попитах я аз.

— С един приятел. — Тя сложи пръст на устните си. — Окото ни наблюдава.

— Това пък какво е?

— Мислителят на Омфалос. На много високо ниво е. Въобще няма нищо общо с Алис. Повярвай ми, това е най-добрият мислител, създаден някога на Земята.

Потиснах първоначалния си импулс да защитя Алис. Ориана беше права.

Вътрешността на сградата бе не по-малко внушителна. Преддверието се издигаше на двайсетина метра над късия коридор. В неговия край имаше асансьорна шахта, която се издигаше до самия таван, а пред нас потъваше в блестящо черно езеро. Стените бяха от нанокамък, подовете, които имаха няколкосантиметрова изолация, бяха защитени срещу удари и снабдени с обезопасителни полета, за да могат да издържат на външно влияние, а във всеки ъгъл имаше инсталации за възстановяване на евентуални поражения. С няколко думи казано — консервативно и непробиваемо място.

— Над нас са апартаментите — обясни Ориана. — Има около десетина хиляди жители. Сто от апартаментите са с нормален обем и са за тези, които идват и си отиват всяка седмица. Тоест, за така наречените «необвързани». Останалите са малки килийки за топлинен сън.

— Искаш да кажеш, че обитателите през цялото време сънуват?

— Преживяват обикновени симулации или дистанционно сензориране. Омфалос има андроиди и роботи по поддръжката навсякъде по Земята, които са настроени на човешките сетива. Той има достъп до тях по всяко време. Обитателите могат да бъдат където си поискат. Известна част от роботите могат да правят проекция на обитателите в цял ръст и ти да не можеш да разбереш, че всъщност не разговаряш с истинския човек, а с негово копие. Ако ти се прииска да се оттеглиш и да си починеш за известно време, Омфалос предлага най-добрите възможни симулации.

От онова, което бях чела, и от онова, което Ориана ми беше разказвала на «Туамоту», знаех, че повечето от жителите на Омфалос бяха в състояние на дълъг хибернационен сън, а телата им — потопени в наномедикаменти. Технически погледнато, те не бяха елоианци, понеже не можеха да се местят в пространството, да живеят или да работят на друго място, само че никой не знаеше със сигурност докъде точно можеха да се простират техните проекции. Омфалос беше убежище на много богатите и властимащите, които не искаха да бъдат анулирани на Пояса или Марс, а искаха да живеят по-дълго. Медицинската обработка, която прочистваше, тонизираше, настройваше и поддържаше тялото и съзнанието здрави и жизнеспособни, беше без ограничения във времето и се прилагаше легално, благодарение на вратичка в закона.