Грег Беър - Преместването на Марс

След белия коридор пред нас се разкри мрачно дълго помещение.

— Добре дошла вкъщи. Какво можем да направим за теб, Ориана? — попита мек мъжки глас.

— На гости ни е дошла една живописна и доста консервативна гостенка. Кажи на Шраг и Кайт да дойдат и да се запознаят с нея.

Помещението бързо промени цвета си на млечнобял със златисти орнаменти. Гардеробът от палисандрово дърво се отвори, за да поеме палтото ми и наметалото на Ориана.

— Епохата на английското Регентство — обясни тя. — Това са разбиранията на Кайт за консерватизма.

Шраг и Кайт — имената звучаха доста необяснимо. Чудех се дали няма да съжалявам, че съм дошла тук.

— Не обръщай внимание на имената — продължи Ориана, докато моделираше останалите подробности от стаята в духа на същата епоха. — Всичките ми приятели са запалени по Верноринг и работят и се забавляват под измислени имена. Не знам как се казват в действителност. А май че и собствените им родители не знаят.

— Защо?

— Това е играта тук. Има само две правила — никой не знае с какво точно се занимаваш, а ти внимаваш да не престъпваш закона.

— Това не отнема ли удоволствието от криптоманията? — попитах.

— Охо! Криптомания — криене в гробници. Съжалявам. Опитвам се да се предпазвам от многозначните думи. Наричаме го Верноринг.

— Е, не е ли точно така? — настоях аз.

— Не — замисли се Ориана. — Незаконните неща водят след себе си неприятности. А това е доста глупаво. За него си има друга игра, но никой от нашите приятели не участва в нея. Ето го и Кайт.

Кайт влезе в стаята през една двойна врата. Беше облечен в избелял дънков костюм. Бе почти два метра висок и носеше на ръце котенце на зелени и бели петна. Ориана ни запозна. Кайт се усмихна и леко се поклони, после протегна свободната си ръка. Държеше се съвсем естествено и не блестеше с кой знае каква особена красота, но бе привлекателен и жестовете му издаваха известна стеснителност. Той седна с кръстосани крака на ориенталския килим, а котенцето започна да си играе в моделираната имитация на персийска градина. Над главите ни се появи светлина, която обля котето. То измяука от удоволствие и легна по гръб.

— Довечера ще излезем — каза Ориана. — Къде е Шраг?

— Мисля, че спи. През последните три дена работи върху една възложена му задача.

— Събуди го тогава.

— Защо не се пробваш ти? — отвърна Кайт.

— Защо пък не? Дори ще ми достави удоволствие.

Ориана скочи от стола и тръгна към коридора. Чуваше се как отваря и затваря вратите с трясък.

— Само ще му наруши спокойствието — обади се със съжаление Кайт и поклати глава. — Понякога направо й се иска да изглежда като фурия.

Промърморих нещо неясно в знак на съгласие.

— Но е наистина много мила. Трябва да го знаеш.

— Аз много я харесвам — кимнах.

— Тя е единствено дете, а това има значение. Аз имам брат и сестра. А ти?

— Брат — отговорих. — Както и много роднини.

Кайт се усмихна и лицето му стана неестествено красиво. Премигнах и отместих поглед.

— Неприятно ли е всички да те наблюдават през камерите? — попита той.

— Започнах да се изморявам от това — въздъхнах.

— Трябва да внимаваш кого докосваш и с кого се ръкуваш. Има хора, които никак не се съобразяват с правото ни на личен живот и си мислят, че могат да ни прикачват камери тук и там. — Той повдигна леко ръка със събрани пръсти и погледна през един малък процеп между тях. — Има такива микроскопични модели, които могат да се скрият практически навсякъде.

— Но това не е ли противозаконно?

— Ако не си се подписала под закона за личния живот, винаги могат да кажат, че попадаш под силата на общия закон. Тогава си защитена единствено в зоните за нулево разузнаване. Там камерите се изключват… е, поне в повечето случаи.

— Това са глупости — каза някой с дълбок и дрезгав глас.

Когато се обърнах, видях, че Ориана е хванала за ръка и дърпа в стаята един много висок и набит мъж с доста младежки изглеждащо лице.

— През последните пет години никой не е прикачвал наблюдаващи камери, без да има необходимото за това разрешение. Не и след случая Уейн срещу «Ел Ей Пъбай».

— Касея Мейджъмдар от Марс. Това е Шраг. Той е завършил право. Има почти толкова подобрения, колкото имам и аз.

Изправих се, а Шраг застана на едно коляно пред мен. Дори и така едва му стигах до брадичката.

— Очарован съм — каза той и ми целуна ръка.

— Престани! — извика Ориана. — Тя е мой партньор.

— Не се пали чак толкова — отвърна й Шраг.