Грег Беър - Преместването на Марс

— Ние сме сестри след симулацията.

— О, Боже, колко архаично — възкликна Шраг с усмивка.

Не смятам, че разбирах дори една трета от това, което говореха хората в Ню Йорк.

Вървях по улицата, уловила за ръцете ту Ориана и Шраг, ту Ориана и Кайт, като се оставях да ме водят, където си искат. Кайт наистина беше много привлекателен и склонен към флирт, но си мислех, че прави това повече за да ядоса Ориана, отколкото да впечатли по някакъв начин мен. Записвах в компютъра си улиците и посоката на движение, в случай че се наложеше сама да намеря пътя за връщане до Пен Стейшън. Всъщност на компютъра си имах записана картата на целия град, както и на всички останали градове на Земята. Можех да се загубя само, ако някой ми откраднеше компютъра, но Ориана ме увери, че в Ню Йорк нямало крадци.

— Колко жалко — отвърнах закачливо.

— Да — съгласи се с мен тя. — Но това не означава, че не съществува никакъв риск. Риск е, че сме решили да се пазим.

— Аз реших, че вече е време за обяд — обади се Кайт. — Тук наблизо има едно чудесно старо място за деликатеси. Абсолютно архаично.

Той забеляза изненадата ми и обясни:

— «Архаично» означава «старо, историческо, древно». Това са все хубави думи.

— На Марс това означава нещо съвсем друго.

— «Архаици» на Марс наричат онези, които искат да запазят управлението на ОМ — поясни Ориана.

— Ти такава ли си? — попита ме Шраг.

— Не заемам никаква позиция. Семейството ми е силно свързано с автономията на ОМ, но аз все още се уча.

Докато обсъждахме тази тема, минахме покрай едно семейство хасиди, всички облечени в черно. Мъжете носеха шапки с широка периферия, а покрай слепоочията им се спускаха дълги и тънки кичури коса. Жените носеха дълги и семпли рокли от естествени материи. Децата, облечени в черно и бяло, щастливо подскачаха и танцуваха около тях.

— Прекрасни са, нали? — подметна Ориана, докато наблюдаваше семейството през рамо. — Абсолютни архаици. Нямат нищо общо с измерения и терапии.

— Ню Йорк е идеалното място за такива като тях — съгласи се Кайт.

Минахме покрай една жена, която водеше на каишка зад себе си пет малки кученца, а зад нея вървеше автоматизираната кофа за боклук. Подминахме и петима мъже, които бяха абсолютно голи, но това не правеше впечатление на никого, понеже телата им бяха идеално гладки, без никакви петна по загорялата им кожа. Един кентавър, чиято човешка част бе облечена с официален вълнен костюм в стил «Крал Едуард» и носеше бомбе, се чувстваше съвсем удобно на улицата. Видяхме и жена-ягуар — с козина, а не увита в кожа от животното, — както и две малки момичета, навярно на по десет земни години, облечени в бели балетни костюми, а от гърбовете им израстваха криле. Не можех да определя със сигурност дали им бяха по рождение, или им бяха присадени. Подминахме групичка ученици, облечени в червени якета и черни панталони, съпровождани от мъже в черни раса, които според Кайт бяха папски католици. На улицата имаше доста хора, които бяха трансформирали телата си в шарките на различни минерали, както и такива, които нямаше да направят впечатление никому, ако дойдеха на Марс. Видях, разбира се, и «механизираните» — онези, които заменяха части от телата си с метални елементи, пълни с биорепродуктивна материя. Бях чувала, че това е много скъпа процедура. Много по-евтино излизало да подмениш тялото си изцяло. И двете процедури бяха законни, искаше се само човек да успее да докаже, че в генотипа си има грешки. Напомняха ми много за елоанците и за Десетте куба.

— След като обядваме, ще отидем до Сентръл Парк — предложи Ориана. — После…

— Ориана има връзки — прекъсна я със смях Кайт. — Иска да ти покаже нещо, което определено не може да се види на Марс.

— Омфалос — обясни тя. — Татко има там дялове.

В закусвалнята за деликатеси миришеше на сготвено месо, което за мен беше абсолютно непозната миризма. Общо взето, нямаше значение дали месото е сготвено, или не — миризмата не ми беше приятна. Клиентите, повечето от които бяха трансформанти, се редяха пред стъклени шкафове, в които имаше нарязани на парчета и преработени животни. Пластмасовите етикети, закачени с метални кукички, показваха, че тези парчета всъщност са «шунка», което представлявало пушени свински бутове, «говеждо» — осолени или приготвени по друг начин крави, нещо, наречено «пастърма» — пак крава, само че покрита с червен пипер, пушена риба, риба във ферментирали млечни произведения, зеленчуци в марината и оцет, свински крака в буркани и въобще всякакви други неща, които, ако бяха истински, щяха да предизвикат буря от гневно недоволство даже и на Земята.