Грег Беър - Преместването на Марс

Този Омфалос и останалите подобни четирийсет и две структури в света не бяха одобрявани от по-голямата част от населението. Но те си бяха изплели мрежа за легална защита нависоко в земните правителства.

— Защо не искаш да живееш тук? Охраната го нарече рай.

Ориана вървеше няколко крачки зад мен и сви рамене.

— Покажи ми някой, който иска — каза тя.

Повиках асансьора, който пристигна веднага.

Излязохме от него и Ориана ме поведе за ръка по един коридор, който сякаш беше част от луксозен хотел от началото на двайсети век. Във вазите върху дървените маси имаше цветя. Стъпвахме върху дебел неметаболичен килим, най-вероятно от истинска вълна, със зелени и бели цветни мотиви по него.

Ориана намери вратата, която търсеше. Почука лекичко и вратата се отвори. Влязохме в малка светла стая с една маса и три стола стил «Империя». В стаята миришеше на рози. Стената срещу столовете изсветля. Пред нас се появи високочестотен виртуален образ, чрез който виждахме като през стъкло сцената отвъд. Чернокоса жена със строга красота, надхвърлила средната възраст, седеше в бял стол от ковано желязо в средата на прекрасна градина под сянката на дърветата. Виждахме подредени розови храсти, отрупани с червени, жълти и сини цветове, които отвеждаха погледа в далечината до внушителен викториански цветарник. Високо на хоризонта се трупаха облаци. Денят изглеждаше горещ и влажен и предвещаваше буря.

— Здравейте, госпожице Моар — поздрави я Ориана.

Лицето ми изглеждаше познато, но не можех да се сетя откъде.

— Здравей, Ори. Колко приятно е, че си довела гости — усмихна се лъчезарно жената.

— Госпожице Моар, това е моята приятелка Касея Мейджъмдар от Марс.

— Радвам се да се запознаем.

— Познаваш ли госпожица Моар, Касея?

— Опасявам се, че не.

Ориана поклати глава и сви устни.

— Нямаш подобрения. Това винаги те поставя в неизгодна позиция. Пред теб е президент Даниел Моар.

Бях чувала името.

— Президент на Съединените щати ли? — попитах. Лицето ми издаваше колко бях впечатлена.

— Преди четирийсет години — уточни Моар, накланяйки настрани глава. — Всички, освен някои приятели и моята кръщелница, са ме забравили. Как си, Ори?

— За мен е голяма чест. Моля да бъда извинена, че не дойдох по-рано. Знаете, че пътувахме.

— До Марс. В същия кораб с госпожица Мейджъмдар ли бяхте на връщане?

— Да, и признавам, че неслучайно идвам тук.

— Надявам се, че е нещо интересно.

— Притискат Касея. Прекалено невежа съм, за да знам какво става.

Президент Моар се наведе напред и заяви:

— Искам да ми кажеш.

Ориана повдигна ръка и попита:

— Позволявате ли?

— Разбира се — отговори й Моар.

От стената излезе предавател, Ориана докосна с пръст бутона, за да предаде информацията на Моар.

Представих си я как лежи, потънала в хибернационен сън зад екрана, потопена в бълбукащите червени и бели наномедикаменти, които приличаха на сметана и сладко от ягоди.

Моар се усмихна и премести стола си, за да бъде с лице към нас. Ефектът беше поразителен — дори и заобикалящите ни звуци говореха, че сме при нея, на открито. Постепенно стените изчезнаха сред заобикалящия я пейзаж. Не след дълго и ние стояхме под сянката на голямо дърво и усещахме топлия влажен въздух. Долових миризма на рози, на прясно окосена трева и на нещо, което накара кожата ми да настръхне. Май бе електричество… от наближаващата гръмотевична буря.

— Ти работиш за голяма финансова ОМ-корпорация. Или по-скоро си част от фамилията, Касея? — Гласът й с мелодичен южен акцент звучеше топло и загрижено в сгъстения въздух.

— Да, мадам — отговорих аз.

— Подложена си на напрежение. Извикали са те да свидетелстваш пред Конгреса, но по една или друга причина сте били прехвърлени към други хора.

— Да, мадам.

— Защо?

Погледнах Ори.

— Наистина не мога сега да говоря по фамилните въпроси, мадам. Ори… Ориана ме доведе тук, без да ми съобщи причината. За мен е чест да се запозная с вас, но… — Бях объркана и спрях по средата.

Моар наклони глава назад.

— Някой от алиансите е решил, че Марс създава проблеми, а аз не разбирам защо. Не сте от голямо значение нито за Съединените щати, нито за ВИЗА, ВАЮП, «Еврокон» или някой от другите алианси.

Ориана ме погледна намръщено и пак се обърна към образа на Моар.

— Баща ми казва, че на Земята няма и един политик, на когото да можеш да имаш доверие, с изключение на Даниел Моар — заяви тя.

Недоверието ми нарасна. Винаги реагирам така, когато някой ме моли — или по-скоро настоява — за доверие. Лице в лице с един дух, един въображаем образ на някого, когото не бях срещала, нямаше да му се доверя, още повече, че нямах право да го направя.