Кевин Андерсън - Метален рояк

Луната изглеждаше подходящо място, за да се възстанови и да изработи план. Дали не бе най-разумно да се скрият за още хиляда години? Точно това трябваше да решат сега. Кацнаха на неравната повърхност на ледената луна.

Както винаги, ПД и КТ го съпътстваха.

— Искаме да видим това историческо място — каза ПД.

— Луната на Хирилка сега е наше убежище. Първоначалният ни план претърпя доста промени.

Като подскачаше по заледената луна, Сирикс лесно откри останките от хибернационния кошер. Някои от тунелите, прокопани от илдирийските миньори, се бяха срутили през последните петстотин години. Илкот и още два робота разчистиха парчетата. Някой докара топлинни резачки и прогори нов проход към базата им в леда.

След като навлезе дълбоко навътре, където температурата бе много ниска, Сирикс най-накрая се почувства в безопасност.

— Загубите са нашата основна слабост — каза той на насъбралите се черни роботи. — Избихме стотици хиляди, може би милиони кликиси и все пак люпилото произвежда нови и нови воини, строители и всякакви други породи.

Илкот завъртя глава. Червените му оптични сензори оставяха кървав отблясък върху заледените стени.

— Когато някой от роботите ни пада, това е неоценима загуба. Невъзстановима.

Според Илкот бяха загинали седем хиляди осемстотин деветдесет и четири черни робота.

Сирикс се съмняваше, че роботите могат да се възстановят от подобен удар. След като не бяха успели да завладеят Земята и след като хората бяха унищожили главните съоръжения за производство на компита, Сирикс нямаше дори възможност да попълни редиците на бойните си компита.

— С радост ще предложим съвет — обади се КТ.

Натрупаното знание на хилядите черни роботи не бе стигнало да се намери разумно решение. Нито пък тактическите програми на бойните компита. Сирикс се съмняваше, че двете приятелски компита могат да кажат нещо съществено.

— Решението на нашата криза е ясно — обясни ПД. — Трябват ни още кликиски роботи.

Това беше очевидно, но Сирикс не бе и предполагал, че компитата ще предложат нещо полезно.

— Няма повече кликиски роботи. Събудихме всички, които бяха в хибернация.

— Не това предлага ПД. — КТ явно бе стигнал до същото заключение. — Трябва да направиш още кликиски роботи. Нови роботи. Трябва да намериш, някой, който да ги произвежда.

Сирикс се замисли. Чуваше недоволните сигнали на другите роботи. Подобна възмутителна идея не им бе хрумвала никога. Черните роботи бяха създадени преди хилядолетия от кликисите. Бяха програмирани от тях. Всеки робот беше индивид с дълга памет и омраза към насекомовидните си създатели. Кликиските роботи никога не бяха правили копия на себе си — да не би да бяха машини?

Но и нямаше основателна причина да не го направят…

— Отлично предложение, ПД и КТ. Благодаря ви за идеята — Той огледа събралите се черни роботи. — Трябва да овладеем производствени и индустриални съоръжения и да принудим обитателите им да направят онова, от което имаме нужда.

Уилис бе във възторг, че отново е на своя дреднаут, мястото на всеки истински адмирал. Бе оставила две манти над Реджак и за пръв път Хаким Алаху бе сметнал присъствието им за успокояващо, а не за заплашително.

«Юпитер» летеше към Земята. От всички хора на борда на дреднаута само сто шейсет и трима отказаха да се присъединят към нея. Вместо да ги притисне, адмирал Уилис им каза да последват собствената си съвест. Те знаеха заповедите на председателя, бяха видели кадрите от Уск (някои от тях дори бяха участвали в операцията) и бяха чули осъдителната прокламация на крал Питър.

Много малко от тези, които служеха под нейно командване в Реджак, не подкрепиха избора й. По време на престоя си на океанския свят войниците бяха видели как «подлите бунтовници» просто се опитват да си изкарват прехраната. Бяха се убедили със собствените си очи колко изкривени и неточни са гръмките обвинения на Ханзата.

Тези, които настояваха да се следва линията на ЗВС, бяха най-вече поддръжници на генерал Ланиан. Уилис гледаше да се държи добре с тях и им обеща да ги пусне близо до Земята, но само при определени условия. Така беше правилно и достойно (макар че това решение можеше да се обърне срещу нея някой ден). Но те все още бяха членове на Земните въоръжени сили, дори и да бяха объркани относно легитимността на водачите си.

— Приближаваме периферията на Земната система, адмирале. Колко близо ще наредите да се приближим?