Кевин Андерсън - Метален рояк

Зет сбърчи вежди.

— Май не ме слушаш, Фици. Не се извини на мен.

И изведнъж той разбра какво иска да чуе тя.

— Съжалявам, че те изиграх. Съжалявам, че те заключих в залата на астероида и те подведох, за да помогна на другите да избягат. Използвах те, а ти не заслужаваше да се отнасям така с теб. Съжалявам, че нараних чувствата ти.

— Това е стъпка в правилната посока, но няма да се задоволим с нея. — Зет го целуна отново. — И ще те възнаграждавам всеки път, когато си на прав път.

Когато Зет му даде избродираната със сложните символи на клана сатенена панделка, Патрик не разбра значението й. Дел Келъм обаче изглеждаше изключително горд.

— Работиш върху тази годежна връзка от години, скъпа.

— Не е вярно — отвърна тя бързо. Но се изчерви, когато баща й я удостои със скептична усмивка.

— Протегнете ръце — каза им Келъм. Зет вдигна дясната си ръка. Патрик понечи да вдигне лявата, но Зет взе десницата му и я постави до своята. Обърнаха се един към друг.

Келъм се вгледа в него:

— Това искаш, нали? Да се ожениш за Зет, искам да кажа?

Патрик премести поглед от младата жена към баща й. Не се поколеба дори за миг.

— Разбира се. Просто не познавам вашите церемонии.

— Това не е проблем. Измисляме ги в движение.

Зет се засмя.

— Точно така! Ти си най-потайният скитник традиционалист, когото познавам, тате.

— Тихо. Недей да ме издаваш. Този младеж все още не е част от клана ни.

Стояха на малък балкон в небесната мина на Голген вместо на някоя от широките площадки за кацане. Келъм може и да бе простил на Патрик някои от прегрешенията му, но като водач на клана не беше готов да покаже пред всички, че го приема. Тънката силова бариера сдържаше студените ветрове, но Патрик усещаше ледени тръпки да лазят по гърба му. Погледна Дел в очите и каза:

— Благодаря, че ме приехте сред вас. И благодаря, че не ме накарахте да ходя по дъската.

— И гледай да не ме караш да съжалявам за решението си, по дяволите.

— Няма. Обещавам. — Не можеше да откъсне очи от Зет и не вярваше, че това омайващо чувство някога ще си отиде. — Ще ми се баба ми да беше тук, за да ни види. Вие с Мадам Брадвата имате доста общи черти.

Патрик можеше само да си представи каква би била реакцията на Морийн Фицпатрик, когато научи, че благородният й внук, с всичките си семейни задължения и отговорности, е решил да се ожени за скитничка. Баба му щеше да излезе от кожата си, но нямаше думата по въпроса — което вероятно щеше да я разтревожи повече от всичко останало.

Келъм свали лентата, върза ръцете им една за друга и стегна възела. Патрик откри, че му е по-удобно да обърне дланта си към дланта на Зет и да сплете пръсти с нейните.

— Сега сте свързани от връзките на живота и връзките на любовта. Възелът ще е винаги с вас, независимо какво виждат другите. — Келъм отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Сякаш очакваше нещо.

— Какво трябва да направя? — прошепна Патрик.

Зет се приведе към него и го целуна страстно. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, Патрик промърмори:

— О, тази част ми харесва.

Още от събуждането си преди векове Сирикс знаеше, че оцелелите черни роботи не могат да вярват на никого. Той ненавиждаше кликисите, беше наясно, че илдирийците накрая трябва да бъдат унищожени, и се бе научил да мрази новодошлите — хората.

Отказваше да повярва, че могъщият му метален рояк може да бъде победен.

От флота му от откраднати кораби на ЗВС бяха останали само двадесет, един от които — дреднаут. Няколко независими групи черни роботи се бяха завърнали, за да се присъединят към корабите му. Но Сирикс и спътниците му все още не бяха в безопасност. Те преследваха кликисите, движеха се от битка към битка.

Непрестанно намаляващото му ядро верни последователи се придвижваше от система към система. Повече от две трети от бойните компита вече бяха унищожени. Още по-болезнена беше загубата на хиляди уникални черни роботи, могъщи машини с дълги спомени. Всички тези другари…

Сирикс бе планирал да завладее Спиралния ръкав, да си върне всички кликиски светове и да унищожи хората. Ала новодошлите кликиси изглеждаха неуязвими, а броят им — неизчислим. Макар роботите да разполагаха с оръжията на ЗВС и стратегическо предимство, кликисите надделяваха над тях отново и отново и разрушаваха корабите им с огромните си кораби-рояци.

Временно се налагаше да се спусне на земята. Изстрадалите кораби се върнаха на мястото, което Сирикс смяташе за свое родно, поне за този цикъл на съществуване. Двадесетте кораба пристигнаха в системата на Хирилка и се приближиха към ледената луна, където първата група роботи бе лежала замразена хиляди години. Според дългосрочното им споразумение с илдирийците роботите бяха чакали тук, потопени в хибернация, докато магът-император не бе изпратил работниците си на Хирилка, та «случайно» да ги събуди — преди петстотин години.