Феликс Палма - Картата на времето

— Успях — обяви той, като се стараеше въодушевлението да вземе връх над умората. — Убих Джак Изкормвача!

Думите му предизвикаха изблик на бурна радост, който Андрю наблюдаваше стъписан и развеселен. Всички го обсипаха с лавина от сърдечни потупвания, след което се запрегръщаха помежду си с ликуващи възгласи, изпаднали в такъв възторг, сякаш честваха Нова година или някакъв езически ритуал. Когато осъзнаха колко невъздържана е реакцията им, те се успокоиха и отново го загледаха с обич и любопитство. Андрю им се усмихна, леко смутен, и тъй като явно никой нямаше какво да добави, потърси с поглед някакво доказателство за предполагаемите промени, които неговият щрих сигурно бе нанесъл върху платното на настоящето. Очите му се спряха върху сложената на масата кутия за пури, в която, доколкото си спомняше, бе прибрана изрезката от вестника. Всички проследиха погледа му.

— Е, добре — рече Уелс, прочел мислите му. — Вие хвърлихте камък в едно спокойно езеро и сте нетърпелив да видите вълните, които вашето действие е предизвикало на повърхността. Да не отлагаме повече! Сега е моментът да проверим дали наистина сте променили миналото.

Влязъл отново в ролята си на церемониалмайстор, Уелс отиде до масата, тържествено взе кутията и я подаде на Андрю с отворен капак, досущ като някой влъхва, който поднася в дар тамян. Младежът взе изрезката, опитвайки се да овладее треперенето на ръката си, и се зае да я разгъва, като сърцето му прескачаше от вълнение. Ала щом я разгъна, видя същата статия, която бе чел години наред. Един бегъл поглед му разкри, че съдържанието й е абсолютно непроменено: сякаш нищо не се бе случило, тя известяваше за зверското убийство на Мери Кели от Джак Изкормвача и последвалото му залавяне от Охранителния комитет на квартала. Андрю объркано погледна Уелс. Не можеше да бъде!

— Ама аз го убих — възрази той не особено убедено, — това тук не е вярно…

Уелс замислено се взря в статията. Всички впериха очи в него, очаквайки някакво заключение, което да изясни ситуацията. След кратък и задълбочен размисъл над изрезката писателят изпусна възклицание, показващо, че е проумял станалото. Изправи се рязко и, без да поглежда към никого, закрачи мълчаливо из стаята. Поради тесните й размери трябваше да се примири да направи няколко обиколки около масата, пъхнал ръце в джобовете си; от време на време кимаше одобрително, сякаш искаше да покаже на присъстващите, че постепенно си изяснява какво се е случило. Най-сетне се спря пред Андрю и му отправи печална усмивка.

— Спасили сте момичето, господин Харингтън — отбеляза той със спокойна убеденост, — не се съмнявайте в това.

— Но в такъв случай… — замънка Андрю, — защо все още е мъртва?

— Защото по необходимост трябва да е мъртва, за да извършите пътуване във времето и да я спасите — възкликна писателят като човек, който изтъква очевиден факт.

Андрю замига, неспособен да схване за какво намеква Уелс.

— Помислете само; нима щяхте да дойдете в дома ми, ако тя беше жива? Не разбирате ли, че чрез погубването на нейния убиец и предотвратяването на смъртта й премахнахте и причините за вашето пътуване във времето? А ако няма пътуване, няма и промяна. Двете събития, както виждате, са неотделими — обясни Уелс, като размахваше изрезката, която, запазвайки първоначалната статия, потвърждаваше неговата теория.

Андрю бавно поклати глава и погледна останалите, които изглеждаха не по-малко объркани от него.

— Не е толкова сложно — присмя се Уелс на недоумението на своята публика. — Ще ви го обясня по друг начин. Представете си какво трябва да е станало след завръщането ви с машината на времето: вашето друго аз сигурно отива в стаята на Мери Кели, но този път не я намира с извадени вътрешности, а я заварва жива пред трупа на един мъж, когото полицията не след дълго ще идентифицира като Джак Изкормвача. За късмет, един появил се изневиделица отмъстител го е убил, преди списъкът на жертвите му да се е увеличил с вашата любима. Благодарение на този непознат Андрю ще може да живее щастливо с нея, но, колкото и да е иронично, никога не ще узнае, че дължи щастието си на вас, тоест на самия себе си — след тези думи писателят го загледа с надежда, досущ като дете, което е посадило семка и очаква да види как в следващия миг от нея ще поникне цяло дърво. Но тъй като Андрю продължаваше да го гледа объркано, той добави: — Вашето действие е предизвикало един вид разклонение във времето, създало е нещо като алтернативна вселена, паралелен свят, тъй да се каже. И в този свят Мери Кели е жива и щастлива редом с другото ви аз. За жалост, вие се намирате в погрешната вселена.