Феликс Палма - Картата на времето

— Да, и по-точно до нощта на 7 ноември.

Гилиъм го гледа безмълвно няколко секунди. Сетне, без да се старае да скрие разочарованието си, отвори едно от чекмеджетата на писалището и извади вързоп книжа, вързани с шнур. Остави ги отгоре с досада, сякаш им показваше някакво мъчително бреме, което бе принуден да понася мълчаливо.

— Знаете ли какво е това, господин Харингтън? — въздъхна той. — Това са писмата и молбите от частни лица, които получаваме всеки ден. Един моли да го заведем да се поразходи из вавилонските Висящи градини, друг иска да се запознае с Клеопатра, Галилей или Платон, трети желае да види със собствените си очи битката при Ватерло, строежа на египетските пирамиди или разпъването на Христос. Всички искат да пътуват до любимия си исторически момент, сякаш е тъй просто, както да дадеш адрес на кочияш. Мислят си, че миналото е на наше разположение. Вие пък искате да пътувате до 1888 г. Не се съмнявам, че си имате причини, каквито явно имат и авторите на всички тези молби, но се боя, че не мога да удовлетворя желанието ви.

— Трябва да се върна само осем години назад, господин Мъри — отвърна Андрю. — И съм готов да ви платя колкото ми поискате.

Мъри се изсмя горчиво.

— Не става въпрос за отдалечеността във времето. Нито пък за парите. Ако беше така, господин Харингтън, напълно съм сигурен, че щяхме да постигнем някакво споразумение. Проблемът е, тъй да се каже, от техническо естество: не можем да пътуваме свободно до която си щем епоха, независимо дали в миналото, или в бъдещето.

— Значи можете да ни пренесете само до 2000 г.? — възкликна Чарлс, видимо разочарован.

— Така е, господин Уинслоу — скръбно рече Мъри, отправяйки печален взор към Чарлс. — Въпреки че се надяваме в бъдеще да разширим нашата оферта, за момента, както можете да видите от рекламата ни, единствената дестинация, която предлагаме, е 20 май 2000 г. — денят на окончателната битка между автоматите, оглавявани от злосторника Соломон, и човешката армия, предвождана от храбрия капитан Шакълтън. Нима пътуването не бе достатъчно вълнуващо за вас, господин Уинслоу? — попита той донякъде ехидно, показвайки, че не забравя лесно лицата на хората, участвали в експедициите му.

— Напротив, господин Мъри — отвърна Чарлс след кратко колебание. — Беше наистина вълнуващо. Само че си мислех…

— Че можем да пътуваме в двете посоки на времевия поток — довърши предприемачът. — Да, да, разбирам. Но за жалост не е така. Боя се, че миналото не е в сферата на нашата компетентност.

След тези думи Мъри ги изгледа с искрена безутешност, сякаш преценяваше щетите, които неговите думи бяха нанесли на гостите му.

— Проблемът, господа — въздъхна той, облягайки се назад в креслото, — е, че не пътуваме във времето през времевия поток, както прави героят на Уелс, а през нещо извън него. Тъй да се каже, пътуваме във времето извън времето. Пътуваме през неговата обвивка.

Сетне замълча, като ги гледаше втренчено, без да мига, с присъщата на котките невъзмутимост.

— Не ви разбирам — заяви Чарлс.

Гилиъм Мъри кимна, сякаш не бе и очаквал друг отговор.

— Ще ви дам едно простичко сравнение: дадена сграда може да се обходи отвътре, като се минава от стая в стая. Но тя може да се обиколи и отвън, като се върви по корниза й, нали така?

Чарлс и Андрю кимнаха мрачно, донякъде подразнени от държането на Мъри, който явно се отнасяше към тях като към слабоумни деца.

— Противно на очакванията — продължи техният домакин, — не книгата на господин Уелс ме подтикна да изследвам възможността за пътуване във времето. Ако сте чели романа му, сигурно знаете, че Уелс се задоволява само да отправи предизвикателство към научната общност, като й предлага посока за изследвания. Ала относно функционирането на изобретението си той, за разлика от своя колега Верн, ловко избягва всяко реалистично обяснение и предпочита да ни опише машината, прибягвайки до необикновеното си въображение — нещо напълно позволено, впрочем, когато става дума за художествена творба. И все пак, докато науката не докаже, че такова устройство е възможно, неговата машина ще си остане просто една играчка. Дали това ще се случи някога? Иска ми се да вярвам, че да: постиженията на нашите учени през този век ми вдъхват огромен оптимизъм. Навярно ще се съгласите с мен, господа, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бог. Колко чудеса ни предостави науката през последните години? Много от тези изобретения, като например сметачната машина, пишещата машина или електрическият асансьор, просто улесняват живота ни, ала други ни карат да се чувстваме могъщи, защото сриват границите на невъзможното. В наши дни, благодарение на локомотива, можем да изминем големи разстояния, без да направим и една крачка, а скоро ще можем — без да е нужно да се преместваме физически — да изпращаме гласа си до другия край на страната, както вече правят американците посредством тъй наречения телефон. Въпреки че винаги се намират врагове на прогреса, които смятат, че е кощунство човешкото същество да надхвърли собствените си ограничения, аз лично съм на мнение, че науката облагородява човека, утвърждавайки неговата власт над природата — така, както образованието или моралът ни помагат да надвием изначалната си диващина. Погледнете този хронометър например — рече той, взимайки една дървена кутийка, която почиваше на писалището. — Днес се произвеждат масово и всички кораби на света разполагат с такъв. Ала хората невинаги са плавали с хронометър и макар сега да ни изглежда като обичаен предмет, който винаги е бил част от всекидневието ни, британското адмиралтейство трябвало да предложи награда от двайсет хиляди лири стерлинги на човека, способен да проектира метод за определяне на морската дължина, тъй като никой часовникар не можел да направи часовник, който да издържи клатушкането на един плавателен съд, без да излезе от строя. Конкурсът бил спечелен от някой си Джон Харисън, който посветил четирийсет години от живота си, за да намери разрешение на този мъчен проблем. Когато дошло време да вземе наградата си, вече бил почти осемдесетгодишен. Не намирате ли, че това е изумително? Зад всяко изобретение се крие нечие човешко усилие, нечий живот, посветен на разрешаването на даден проблем, на създаването на устройство, което ще надживее автора си и ще е част от бъдещия свят, който ще продължи и без него. Докато има хора, които не се задоволяват да се изхранват с плодове от дърветата или да бият барабани, за да предизвикат дъжд, а решават да използват ума си, за да надминат ролята на обикновени паразити върху Божието творение, науката никога не ще загине. Затова ни най-малко не се съмнявам, че твърде скоро ще летим като птици с помощта на крилати карети, а също и че всеки ще може да се сдобие с машина като онази, родена от въображението на Уелс, и да посети която си ще епоха. Хората от бъдещето ще могат да водят двойствен живот, да работят в някоя банка в делничните дни и да използват неделите си, за да се любят с красивата Нефертити или да помагат на Анибал да завладее Рим. Представяте ли си как ще се преобрази нашето общество от едно такова изобретение? — Гилиъм ги погледа развеселен няколко секунди, преди да сложи отново кутийката на писалището, където тя остана с отворено капаче, досущ като стрида или кутийка с годежен пръстен. Сетне добави: — Но засега, докато науката търси начин да сбъдне мечтите ни, разполагаме с друго нещо, което ни дава възможност да пътуваме във времето, въпреки че за жалост не ни позволява да избираме дестинацията си.