Феликс Палма - Картата на времето

Приех фалшива самоличност, пуснах си рунтава брада и избрах градчето Норич 41 41 Град в Източна Англия, регионален административен център и столица на графство Норфолк. заради прелестната му средновековна атмосфера като сцена, където да започна да градя новия си живот без излишна шумотевица. Благодарение на познанията, които ти бе добил в дрогерията на господин Кауъп, намерих работа като продавач в една аптека и в продължение на година не правех друго, освен да продавам мехлеми и сиропи денем, а вечер да се просвам в леглото, за да слушам новините, следейки внимателно бавното назряване на една война, която щеше да определи света по нов начин. По своя воля се бях впуснал в едно незначително и безцелно съществуване, на каквото винаги се бях боял да не бъда обречен от ината на майка ми; дори не можех да се избавя от простотата на този живот чрез писането, от страх да не привлека вниманието на Маркъс. Бях писател, осъден да живее така, сякаш е лишен от литературна дарба, с която да прослави заобикалящия го свят — сещаш ли се за по-голямо мъчение от това? Аз също не се сещам. Бях в безопасност, да, но впримчен в безрадостен живот, за който понякога се питах дали си струва труда да се живее. За щастие, появи се една личност, която да внесе радост в него: наричаше се Алис и беше прекрасна. Една най-обикновена сутрин тя влезе в аптеката, за да си купи аспирин — препарат от ацетилсалицилова киселина, произвеждан от немска фирма за багрила, който предизвикваше фурор по онова време, — а в крайна сметка отнесе сърцето ми, увито в амбалажна хартия.

Любовта пламна между нас учудващо лесно с наближаването на войната и когато тя най-сетне избухна, двамата с Алис имахме много повече за губене, отколкото преди. За щастие, като че ли всичко се случваше далече от нашето градче — то не представляваше никаква заплаха за Германия, чийто нов канцлер искаше да завладее света под спорния предлог, че във вените му течала кръвта на по-висша раса. За ужасните последици от стълкновението трябваше да си правим изводи от страховитите звуци, които достигаха до нас, носени от бриза — като предвестник на новините, които впоследствие ни носеше пресата. На мен обаче това ми бе достатъчно, за да разбера, че тази война е различна от предишните, защото науката бе променила нейния облик, предоставяйки на хората нови методи за взаимно изтребление. Сега битките се водеха във въздуха. Но не си представяй армии от аеростати, които се стрелят едни други, че да видят кой пръв ще пръсне балона с водород на врага. Човекът бе успял да покори небесата с една летателна машина, по-тежка от въздуха, подобна на онази, която Верн е измислил в романа си „Робур Завоевателят“, но, за разлика от нея, тази не бе направена от папиемаше и освен това пускаше бомби. Сега смъртта идваше от висините, известявайки пристигането си с ужасяващо свистене. И въпреки че поради сложни съюзи седемдесет страни бяха въвлечени в тази безпощадна война, не след дълго само Англия остана неповалена, докато останалата част от света наблюдаваше поразена зараждането на един нов ред. Решена да сломи съпротивата на нашата страна, Германия я подложи на неспирни бомбардировки. Отначало — в съответствие с онзи странен кодекс на честта, който понякога лежи в основата на военните действия — те бяха ограничени до летищата и пристанищата, но бързо се разпространиха към градовете. След няколко нощи въздушен обстрел нашият скъп Лондон бе превърнат в димящо сметище, от което стърчеше — като въплъщение на непобедимия ни дух — куполът на катедралата „Св. Павел“. Да, Англия оказваше съпротива и дори контраатакуваше с бързи набези немските небеса, успявайки при едно от тези нападения да нанесе значителни щети на Любек, исторически град, усамотен на брега на река Траве. Това още повече разяри Германия, която реши да удвои атаките си. Въпреки всичко, Алис и аз се чувствахме относително сигурни в Норич, град без никаква стратегическа стойност. Ала той бе удостоен с три звезди в прословутия пътеводител „Бедекер“ и именно с него се консултира Германия, когато реши да унищожи нашето историческо наследство. Пътеводителят на Карл Бедекер препоръчваше да се посетят романската катедрала на града, замъка от XII век и многобройните църкви, но немският канцлер предпочете да ги бомбардира.

Нашествието на войната изненада всички ни в катедралата, докато слушахме проповедта на отец Хелмор, чийто глас изведнъж бе заглушен от тревожното жужене, идващо от небето. Всички вдигнахме глави към ветрилообразния свод, който ни покриваше, сякаш внезапно бяхме забелязали красотата на нервюрата му. Най-сетне бе дошъл и нашият ред да изпитаме ужасите, за които пишеха вестниците. Именно отец Хелмор настоя да напуснем Божия дом, чувствайки, че той ще е една от първите мишени на немците, и макар че някои предпочетоха да останат — не зная дали защото бяха парализирани от страх, или защото тяхната вяра им подсказваше, че не би могло да има по-добро убежище от това, — аз хванах Алис за ръката и я задърпах към изхода на катедралата, като се опитвах да си пробия път сред ужасената тълпа, задръстила централния неф. Тъкмо успяхме да излезем, когато започнаха да падат първите бомби. Как бих могъл да ти опиша този кошмар? Може би ще е достатъчно да ти кажа, че Божият гняв бледнее пред човешкия. Хората тичаха в потрес насам-натам, не знаейки къде да отидат, докато мощта на бомбите разбиваше земята, събаряше сградите и разтърсваше въздуха с гръмотевичен грохот. Навред край нас светът се рушеше с трясък. Опитах се да намеря безопасно скривалище, но единствената ми мисъл, докато бягах през нарастващата разруха, уловил Алис за ръка, бе колко малко ценяхме самите ние човешкия живот.