Феликс Палма - Картата на времето

— Разбира се, господине. Вече знаете къде да ме намерите — отвърна проститутката, като го поведе към тъмния проход, през който бяха минали на идване.

Докато крачеха натам, за да се върнат към главните улици, Андрю се запита дали обстоятелството, че се бе изпразнил между бедрата й, му даваше правото да обгърне раменете й с ръка. Реши, че сигурно е така и дори се готвеше да го направи, когато се натъкнаха на една двойка, която вървеше към тях почти слепешком в тесния пасаж. Андрю измънка някакво извинение към мъжа, с когото се бе сблъскал — той му се стори доста як, макар и да бе само една сянка в мрачната уличка. Вървеше, прегърнал една проститутка, която Мери Кели поздрави развеселена.

— На твое разположение е, Ани — рече, имайки предвид задния двор, от който току-що бяха излезли.

Въпросната Ани й благодари с дрезгав кикот и задърпа придружителя си натам. Андрю го видя как изчезна в непрогледната тъма, като се препъваше. Дали тоя здравеняк би се задоволил жената само да улови фалоса му между бедрата си, запита се младежът, забелязвайки с каква ненаситност я притискаше той към себе си.

— Нали ви казах, че това е спокойно местенце — отбеляза равнодушно Мери Кели, докато вървяха към Ханбъри Стрийт.

Сбогуваха се без много приказки на входа на „Британия“. Донякъде обезсърчен от хладното й държане след акта, Андрю се опита да се ориентира сред тия печални улички. Отне му повече от половин час, за да намери каретата. Качи се в нея, като избягваше погледа на Харолд.

— У дома ли, господине? — ехидно запита кочияшът.

Следващата вечер отиде в „Британия“ с намерението да се прояви като уверен в себе си мъж, а не като неопитното и боязливо конте от предишната среща. Трябваше да преодолее безпокойството си, да покаже, че е способен да се нагоди към тази среда, за да успее да разгърне пред момичето целия си чар, целия арсенал от усмивки и ласкателства, с които обикновено омайваше дамите от своята класа.

Откри Мери Кели на една уединена маса, унило обронила глава над халба бира. Скръбното изражение на младата жена го обезкуражи, но тъй като не бе в състояние да скалъпи набързо нов план, реши да се придържа към първоначалния. Поръча си бира на тезгяха, седна на нейната маса и с най-голямата безцеремонност, на която бе способен, заяви, че познава един безпогрешен начин да изтрие от лицето й печалната гримаса. Погледът, който му отправи Мери Кели, потвърди опасението му, че е изтърсил твърде неуместна забележка. При тази реакция Андрю си помисли, че жената ще го отпрати, без дори да хаби думи, само с махване на ръка, както човек отпъжда някоя досадна муха. Тя обаче се сдържа и в продължение на няколко мига го гледа с интерес, докато накрая явно реши, че пред него би могла да си излее душата, както пред кой да е друг. Отпи от халбата си, сякаш искаше да си прочисти гърлото, избърса устата си с ръкав и го уведоми, че нейната приятелка Ан, жената, пресякла пътя им на Ханбъри Стрийт предната нощ, на сутринта е била намерена убита в същия заден двор, посетен от тях преди това. Клетницата била почти обезглавена, а трупът й — разполовен, с отстранена матка и измъкната навън плетеница от черва. Андрю измънка едно „съжалявам“, поразен колкото от усърдието на убиеца, толкова и от обстоятелството, че се бе сблъскал с него броени мигове преди престъплението. Очевидно този клиент не се бе задоволил само с обичайното обслужване. Мери Кели обаче се тревожеше заради нещо друго. Каза му, че Ан била вече третата проститутка, убита в Уайтчапъл за по-малко от месец. На 31 август открили Поли Никълс на Бъкс Роуд с прерязано гърло, а на седми същия месец — някоя си Марта Тейбръм, просната на стълбището на един пансион, намушкана свирепо и многократно с джобно ножче. Според Мери Кели отговорна за убийствата била шайката от Олд Никъл Стрийт — банда изнудвачи, които изисквали от проститутките част от печалбата им.

— Тия кучи синове няма да се спрат, докато не ни накарат да работим за тях — изплю тя през зъби.

Андрю бе потресен от това положение на нещата, но нямаше защо да се чуди — намираха се в Уайтчапъл, гнойното бунище, на което Лондон бе обърнал гръб и в което се бяха стекли повече от хиляда проститутки сред немски, еврейски и френски имигранти. Можеше да се очаква, че в такъв район убийствата ще са нещо обичайно. Мери Кели избърса няколко сълзи, избликнали накрая от очите й, и в продължение на няколко минути поседя в съсредоточено мълчание, сякаш бе потънала в молитва; после, за изненада на Андрю, рязко изплува от унеса си, хвана го за ръката и му се усмихна лъстиво. Животът продължаваше. Каквото и да стане, животът продължава. Това ли искаше да му каже с този жест? В края на краищата, Мери Кели не беше убита и трябваше да продължи да живее, да се влачи из тоя смрадлив квартал в търсене на пари, за да си осигури нощувката. Андрю погледна с жал ръката й с неподдържани нокти, облечена в износена ръкавица, която сега лежеше сиротно върху неговата, и също изпита нужда да се съсредоточи за няколко мига, за да смени маската — подобно на актьор, който преди излизането си на сцената трябва за кратко да се вглъби в гримьорната си, за да се превъплъти в своя герой. В края на краищата, животът продължаваше и за него. Светът нямаше да спре своя ход заради убийството на една проститутка. И тъй, Андрю погали нежно женската ръка, готов да подхване отново своя план. По същия начин, както някой би избърсал запотено стъкло, той сне булото на тъгата, скрило галантната му усмивка, и като погледна жената за пръв път право в очите, рече: