Феликс Палма - Картата на времето

— Спори ли работата, Мери? — попита кръчмарката.

— Не мога да се оплача, госпожо Рингър.

Андрю преглътна с мъка, едва ли не на ръба да припадне. Ето че тя бе тук, до него. Не можеше да повярва, но това бе факт. Току-що бе чул гласа й. Уморен, малко дрезгав глас, но при всички случаи красив. А ако се съсредоточеше и игнорираше безполезните миризми на тютюн и наденици, Андрю навярно би могъл и да я подуши. Да долови мириса на Мери Кели. Омагьосан, той я гледаше почтително, откривайки във всеки неин жест онова, което вече знаеше. Подобно на раковина, стаила във вътрешността си яростта на морето, това крехко наглед тяло сякаш обладаваше някаква природна сила.

Когато кръчмарката постави бирата на тезгяха, Андрю разбра, че пред него се разкрива възможност, която не биваше да пропусне. Затършува припряно из джобовете си и побърза да плати.

— Позволете да ви почерпя, госпожице — рече той.

С този ненадеен кавалерски жест си спечели един открито преценяващ поглед от страна на Мери Кели. Станал мишена за очите й, Андрю се вкамени. Както вече знаеше от портрета, тези очи бяха красиви, но сякаш погребани под слой от горчилка. Мислено ги сравни с тучна ливада с макове, която някой е решил да използва като отпадна яма. При все това се почувства облян от светлина и се постара тази кратка размяна на погледи за нея да е също тъй многозначителна, както бе и за него, но някои неща — и тук моля за извинение, ако сред читателите има някоя романтична душа — не могат да се изразят само с поглед. Как можеше Андрю да я накара да сподели почти мистичния му унес, как можеше само с очи да предаде осенилото го прозрение, че през целия си живот е търсел тъкмо нея, без да го знае? И като прибавим към това обстоятелството, че животът, който Мери бе водила до момента, не я бе подготвил да прави тънки заключения, не бива да се учудвате, че този първи опит за духовно общуване, ако можем така да го наречем, бе обречен на провал. Андрю безспорно направи всичко, което бе по силите му, но младата жена изтълкува пламналия му поглед по същия начин, както погледите на останалите мъже, които се обръщаха към нея всяка нощ.

— Благодаря, господине — отвърна тя и навярно по навик се усмихна сластно.

Омаловажавайки с кимване един жест, който смяташе за важна част от стратегията си, Андрю с ужас осъзна, че въпреки старателно разработения си план не бе предвидил как да завърже разговор с нея, щом я срещне. Какво можеше да й каже? Нещо повече: какво можеше да каже човек на една проститутка? И то на проститутка от Уайтчапъл, ако трябва да бъдем точни. С жриците на любовта от Челси никога не си бе правил труда да говори много, само колкото бе нужно, за да обсъдят позата или осветлението на стаята; а с очарователните сестри Келър или останалите си познати от женски пол — госпожици, които не биваше да смущава с разговори за делата на правителството или Дарвиновите теории — беседваше само на банални теми: парижката мода, ботаниката, а напоследък и спиритизма, това тъй модерно развлечение на мнозинството. Ала никоя от въпросните теми не изглеждаше подходяща за обсъждане с тази жена, която надали копнееше да призове някой дух сватовник, който да й разкрие за кого от многобройните си заможни кандидати ще се омъжи. И тъй, Андрю се задоволи само да я гледа с възхищение. За щастие Мери Кели познаваше един по-добър начин за разчупване на леда.

— Зная какво искате, господине, макар че сте твърде стеснителен, за да си го кажете — рече тя, като разшири усмивката си и плъзна бегла милувка по ръката му, от която цялото му тяло настръхна. — Срещу три пенса мога да сбъдна мечтите ви — поне тази вечер.

Андрю я гледаше трогнат — тя дори не знаеше колко истина имаше в думите й. През последните нощи бе мечтал изключително за нея, към нея бяха насочени най-дълбоките му въжделения, най-пламенните му желания, и сега, макар че все още не му се вярваше, най-сетне можеше да я има. Заля го вълна от възбуда само при мисълта, че би могъл да я докосва, да гали това стройно тяло, което се очертаваше под износената рокля, да изтръгва стонове от тези устни, докато същевременно самият той изгаря от погледа й на непокорно създание, на малтретирано животно, което не се поддава на дресура. Ала трепетът му веднага се превърна в дълбока тъга, когато си даде сметка за несправедливата печална участ на този заблуден ангел, за лекотата, с която всеки можеше да я мачка и опозорява в някоя мръсна уличка, без никой в цялата вселена да отправи един-едничък протест. За такава орис ли бе създадено това тъй специално създание? На Андрю не му оставаше друго, освен да приеме предложението й с буца в гърлото, опечален, че ще трябва да я притежава като всички останали, сякаш неговите намерения не бяха по-различни от тези на другите й клиенти. Щом той прие, Мери Кели се усмихна с въодушевление, което му се стори машинално, и му даде знак с глава да напуснат кръчмата.