Феликс Палма - Картата на времето

Андрю се чувстваше странно, докато ситнеше едва-едва след проститутката, сякаш Мери Кели го бе повела към ешафода, а не към дълбините между бедрата й. Ала нима срещата им можеше да протече по друг начин? Откак попадна на картината на братовчед си, бе навлязъл в непривична територия, където не можеше да се ориентира, защото пътят му бе изцяло непознат. Тук всичко бе ново за него и, съдейки по пустите улички, които прекосяваха, би могло да се окаже дори опасно. Ами ако се бе запътил лекомислено към някаква засада, устроена от нейния сутеньор? Запита се дали Харолд би могъл да чуе виковете му оттук и ако ги чуеше, дали би си направил труда да му се притече на помощ, или щеше да се възползва от случая, за да си отмъсти за надменното отношение, което бе получавал от господаря си през всички тези години? След като изминаха един участък от Ханбъри Стрийт — кална улица, едва осветена от маслена лампа, която мъждукаше на един ъгъл, — Мери Кели го покани да я придружи в тесен пасаж, който се губеше в непрогледен мрак. Андрю я последва, убеден, че там ще си намери смъртта, или най-малкото ще бъде смлян от бой от неколцина по-яки от него типове, които ще се изхрачат презрително върху окървавените му останки, след като му задигнат даже и чорапите. Това бе нещо обичайно за тоя квартал и неговата абсурдна авантюра напълно заслужаваше подобен завършек. Ала преди страхът да го завладее изцяло, двамата се озоваха в един мръсен и осеян с локви заден двор, където — за негова изненада — нямаше други хора. Андрю боязливо се озърна наоколо. Да, колкото и да му изглеждаше странно, бяха сам-сами в това смрадливо кътче. Светът, от който бяха избягали, се долавяше само като неясна глъчка, в която се открояваше камбанният звън на някаква далечна църква. В нозете им луната се отразяваше в една локва като смачкано писмо, което някоя огорчена любовница бе захвърлила на земята.

— Тук няма да ни безпокоят, господине — успокои го Мери Кели, като се облегна на стената и го придърпа към себе си.

Преди той да разбере какво става, тя разкопча панталоните му и измъкна мъжкото му достойнство. Направи го поразително непринудено, без възбуждащата церемониалност, на която бе свикнал с проститутките от Челси. Безразличието, с което го улови, за да го пъхне под запретнатите си поли, ясно показа на Андрю, че това, което за него бе вълшебен миг, за нея не бе нещо повече от чиста рутина.

— Вече е вътре — увери го тя.

Вътре? Андрю имаше достатъчно опит, за да разбере, че проститутката го лъжеше, че само бе притиснала фалоса му между бедрата си. Предположи, че това сигурно бе обичайна стратегия при тези жени — трик, с чиято помощ, ако имаха късмет и клиентът не се усетеше или беше пиян до козирката, успяваха да избегнат проникването, намалявайки така броя на припрените сношения, които бяха принудени да понасят всекидневно, а оттам и нежеланите бременности. Съзнавайки това, Андрю започна да прави енергични тласкащи движения, готов да участва послушно в пантомимата. Всъщност му беше предостатъчно да отърка възбудената си мъжественост в копринената кожа на бедрата й и да усети тялото й, притиснато в неговото, поне докато траеше пародията. Имаше ли значение, че всичко бе един фарс, щом това илюзорно проникване все пак му позволяваше да преодолее дистанцията, наложена от благоприличието, и да се втурне в онази интимност, която познават само любовниците? Да чувства топлия й дъх в ухото си, да вдишва финото ухание на шията й и да може да я прегръща, докато усети как формите на тялото й се сливат с неговите — това струваше несравнимо повече от три пенса. Пък и му оказа същия ефект като други, по-сериозни начинания, както установи той смутено, усещайки как разлива семето си сред фустите й. Донякъде засрамен от своята невъздържаност, той се изпразни с безмълвна съсредоточеност и остана притиснат към нея, обзет от върховен транс, докато не усети как тя се размърда нетърпеливо. Отдръпна се от нея леко смутен. Безразлична към притеснението му, проститутката си оправи полата и протегна ръка за парите. Андрю побърза да й плати договореното, като се опитваше да се овладее. Все още имаше в джобовете си достатъчно пари, за да я купи за цялата нощ, но предпочиташе да си уговори среща за следващия ден, за да се наслади на това, което току-що бе изпитал, в интимността на кревата й.

— Казвам се Андрю — представи се с изтънял от вълнение глас. Тя повдигна вежда, развеселена. — И бих искал утре да те видя отново.