Феликс Палма - Картата на времето

Влезе в къщата, без да бърза, с почти призрачни стъпки, и като не я откри нито в кухнята, нито във всекидневната, се качи в спалнята. Джейн го чакаше там, застанала права до прозореца. Сиянието на луната очертаваше голото й и изкусително тяло. Стъписан и зажаднял, Уелс огледа обемите, пропорциите, онази еластична мъдрост, с която женските форми — съзирани винаги поотделно, долавяни под плата — сега се сливаха във величествен пейзаж, създавайки едно свободно и неземно същество, което изглеждаше способно да полети всеки миг. Възхити се на пластичното изящество на гръдта й, на болезнено тънкия кръст, на тихия вир на ханша, на тъмната вълна на пубиса, на палавите като животинчета нозе, докато Джейн се усмихваше открито, доволна от огледа на смаяния си съпруг. Тогава писателят разбра какво трябваше да направи. Сякаш се подчиняваше на суфльор, скрит в невидима будка, той се освободи от дрехите си със замах, излагайки и своята голота на лунното сияние, което мигом очерта кокалестото му и хилаво тяло. Тогава съпруг и съпруга се прегърнаха насред спалнята; всеки усещаше приятния допир от кожата на другия, както никога дотогава. Последвалите усещания също им се сториха засилени, защото думите на Клеър отекваха в съзнанието им, тъй че всяка целувка и ласка удвояваха ефекта си и извикваха едно шеметно чувство — може би истинско, а може би плод на внушение, — на което те се отдадоха, въодушевени и ненаситни, жадни да се изследват взаимно, да открият какво има отвъд обичайната градина на насладата им.

По-късно, докато Джейн спеше, Уелс се измъкна от кревата, отиде на пръсти в кухнята, взе перото и се залови да бразди хартията с неукротима еуфория.

Любов моя,

Как жадувам да настъпи денят, в който най-сетне ще мога да изпитам всичко онова, за което ми пишеш. Какво мога да ти кажа, освен че те обичам и че ще те любя точно както ми описваш? Ще те целувам нежно, ще те галя бавно и почтително, ще проникна в теб възможно най-внимателно и насладата ми ще е двойна, Клеър, като зная всичко, което ти ще почувстваш.

Том прочете подозрително пламенните слова на Уелс. Макар и да знаеше, че писателят се опитва да мине за него, не можеше да прогони мисълта, че тези думи спокойно можеха да са произнесени и от двамата. Очевидно Уелс изпитваше удоволствие от цялата работа. Том се запита какво ли мислеше жена му за това. Сгъна писмото, пъхна го в плика и го остави под камъка до надгробната плоча на загадъчния Пийчи. По обратния път продължи да размишлява над думите на писателя, чувствайки се изключен от играта, която сам бе измислил, и сведен до положението на обикновен разсилен.

Вече те обичам, Клеър, вече те обичам. Да те видя ще бъде просто следващата крачка. А знанието, че ще спечелим тази кървава война, удвоява щастието ми. Соломон и аз ще се дуелираме с шпаги? Допреди няколко дни бих се усъмнил в здравия ти разум, любов моя: никога не би ми хрумнало, че ще разрешим нашите разногласия с такова праисторическо оръжие. Ала тази сутрин, промъквайки се сред руините на Историческия музей, един от моите хора намерил шпага. Тази реликва му се сторила от благородно естество, достойно за един капитан, и той — сякаш подчинявайки се на заповед от теб — ми я връчи тържествено. Сега зная, че ще трябва да се упражнявам с нея за бъдещия дуел — дуел, от който ще изляза победител, защото мисълта, че прелестните ти очи са приковани в мен, ще ми вдъхва сили. Приеми цялата ми любов от бъдещето.

Премаляла, Клеър се отпусна в кревата и бавно вкуси многобройните усещания, които словата на храбрия капитан Шакълтън бяха породили в сърцето й. Значи, докато се сражаваше със Соломон, той е знаел, че тя го наблюдава… Това предизвика у нея лек световъртеж, от който не се съвзе веднага. Когато дойде на себе си, прибра внимателно писмото в плика. Изведнъж си даде сметка, че й остава да получи още само едно послание от любимия си. Как щеше да живее после без тях?

Опита се да не мисли за това. Тя трябваше да напише още две писма. Както му бе обещала, в последното щеше да му опише срещата им през 2000 г. Но за какво трябваше да пише в предстоящото писмо? С лека уплаха осъзна, че за пръв път темата на писмото не й бе дадена предварително. Какво можеше да каже на своя възлюбен, което да не му е казала вече? Особено като се имаше предвид, че трябваше грижливо да претегля всяка своя дума, за да не му предостави сведения, които можеха да застрашат тъканта на времето, очевидно крехка като стъкло. Поблъска си главата известно време и накрая реши да му опише как преминават сега нейните дни на влюбена, лишена от любимия. Седна на писалището и взе перото: