Феликс Палма - Картата на времето

А ти, любов моя, ще наблюдаваш сложния процес с жадно любопитство като човек, който очаква да види как една красива статуя изниква от вътрешността на мраморния блок, докато ударите на длетото премахват отломките, които я крият. Сетне, виждайки как се приближавам към теб, ще се освободиш от ризата и панталоните си тъй бързо, сякаш неудържим порив на вятъра ги е отвял от въжето за пране. Тогава ще се прегърнем и телата ни ще обменят топлината си в приятен допир, а аз ще усетя как ръцете ти, свикнали да боравят сурово с метала и оръжията, изследват тялото ми с усет за неговата крехкост, възбуждащо бавно и с почтително внимание. Ще легнем в кревата, без да преставаме да се гледаме в очите, и ръцете ми ще се плъзнат по корема ти, търсейки белега от куршума, с който Соломон се е опитал да те убие, но ти си оживял, сякаш си превъзмогнал треска. Поради моята нервност обаче не ще успея да го открия. Тогава устата ти, влажна и жадна, ще обходи тялото ми, белязвайки го със следа от слюнка. Накрая, когато вече е надлежно картографирано, ще проникнеш в него внимателно и аз ще усетя как се движиш в мен извънредно деликатно. Но, колкото и да си предпазлив, твоето проникване ще предизвика неочаквана остра болка във вътрешностите ми, която ще ме накара да протестирам слабо и дори да задърпам косите ти, при все че веднага ще се превърне в поносимо, дори сладостно мъчение и ще почувствам как нещо дремещо в мен най-сетне се пробужда. Как бих могла да ти опиша какво ще изпитам в този миг? Представи си една арфа, която за пръв път бива докосната от пръсти и никога не е подозирала за нотите, скрити в самата нея. Представи си една запалена свещ, чийто разтопен восък се плъзга по нея и, безразличен към пламъка, който се перчи на фитила, изплита красива дантела в основата на свещника. Искам да ти кажа, любов моя, че до този миг не знаех, че мога да изпитвам такъв прекрасен плам, такава ликуваща наслада, която от един неопределен център вътре в мен ще обхване цялото ми същество. И макар че отначало ще стискам зъби от свенливост, опитвайки се да сдържа задъхването си, после ще се отдам изцяло на неудържимото удоволствие, ще се оставя да ме повлече този порой от леден огън и ще провъзглася насладата си с възторжени стенания, обявявайки пробуждането на моята плът. Ще бъда ненаситна и ще те притискам отчаяно към себе си, пленила те в капана на нозете си, защото ще искам да останеш в мен завинаги, защото не ще проумявам как съм могла да живея дотогава, без да те усещам тъй сладостно вклинен в недрата ми. И когато, след сетния екстаз, ще се отдръпнеш, оставяйки върху чаршафите следа като от черница, изведнъж ще се почувствам непълна, осиротяла, изгубена. Със затворени очи ще изчерпя докрай ехото на щастието, останало у мен, този прелестен отзвук от твоето присъствие; сетне, след бавното му угасване, ще ме обземе усещане за съкрушителна самота, но и безкрайна признателност, че съм открила себе си като създание, идеално пригодено за наслада, способно да изпитва както най-възвишените, така и най-земните удоволствия. Тогава ще протегна ръка към теб, търсейки плувналата ти в пот кожа, кожа, която още трепти и пламти като струните на цигулка след концерт, и ще те съзерцавам със сияйна усмивка на благодарност, задето ми показа коя съм, нещо, което още не знаех за самата себе си.

Трогнат и изумен, Том трябваше да престане да чете. Той ли бе пробудил у нея всички тези усещания? Останал почти без дъх, се подпря на дъба и зарея поглед из околните поля. За него сношението с момичето бе приятно преживяване, което винаги щеше да си спомня, но Клеър говореше за срещата им като за нещо възвишено и незаличимо, превръщаше я в крайъгълния камък, който щеше да поддържа катедралата на любовта й въпреки хода на годините. Чувствайки се още по-примитивно същество, отколкото беше всъщност, Том въздъхна дълбоко и продължи да чете:

А сега се канех да ти разкажа, Дерек, по какъв начин ще пътувам до твоята епоха, но си спомних, че по време на срещата ни в чаения салон ти още не знаеше как осъществяваме пътуването. Затова се виждам принудена да запазя тайната, за да не променя онова, което вече се е случило. Достатъчно ти е да узнаеш, че миналата година един писател на име Х. Дж. Уелс публикува прекрасен роман, озаглавен „Машината на времето“, който накара всички ни да мечтаем за бъдещето, а после някой ни разкри това бъдеще. Не мога да ти кажа нищо повече. Но ще те възнаградя, като ти призная, че макар мисията ти в моята епоха да се окаже неуспешна и машината, с която пътуваш, да бъде забранена, човечеството ще спечели войната с автоматите, и то благодарение на теб. Да, любов моя, именно ти ще победиш злодея Соломон в един вълнуващ дуел с шпаги. Повярвай ми, защото съм видяла това със собствените си очи.