Феликс Палма - Картата на времето

Уелс остави писмото на масата и като се стараеше да скрие силното вълнение, което думите на Клеър бяха предизвикали у него, погледна Том безмълвно и кимна едва доловимо, давайки му да разбере, че може да си върви. Когато остана сам, взе отново писмото, на което трябваше да отговори, и препрочете изчерпателното описание на срещата в пансиона, чувствайки как възбудата му нараства. Благодарение на тази непозната най-сетне бе разбрал каква е насладата при жените, онова усещане, което ги обхващаше интригуващо бавно, за да ги завладее изцяло или да ги докосне едва-едва. Колко възвишено, колко сияйно и безкрайно бе тяхното удоволствие в сравнение с това на мъжа — тъй примитивно и недодялано, само един кратък като изстрел екстаз между бедрата. Но дали всички жени бяха способни на такива усещания, или това момиче бе някакъв специален образец, чиято възприемчивост Създателят бе усъвършенствал до невъобразими размери? Не, Клеър вероятно си беше съвсем обикновено момиче, но се наслаждаваше на своята сексуалност по начин, който останалите биха определили като безразсъдно смел. Самото решение да се съблече пред Том, както майка я е родила, вече показваше един дързък дух, решен да изпробва всяко от усещанията, които едно съвкупление може да предложи.

Когато установи това, Уелс се почувства разочарован, дори огорчен от целомъдрения начин, по който му се бяха отдавали жените в неговия живот. Братовчедка му Изабел бе от онези, които прибягваха до дупката във фустите — тя му предлагаше в леглото единствено вулвата си, която, оставайки извън контекст, изглеждаше на Уелс като някакво страховито всмукващо същество с очевидно извънземен произход. А пък Джейн, макар и да бе по-разкрепостена в тези работи, също никога не му бе показвала една абсолютна голота, която да го освободи от необходимостта да опознава опипом очертанията на тялото й. Накратко, никога не бе имал късмета да срещне някоя с прелестната нагласа на Клеър. Какво ли не би могъл да направи той с такова момиче, което тъй лесно се поддаваше на покръстване в тази сфера? Щеше да е достатъчно да разхвали здравословното въздействие на секса върху жените, за да я превърне в пламенна застъпничка на плътските наслади, в съвременна жрица, готова да дава и получава удоволствие във всеки миг, в радетелка за съвкуплението, която от порта на порта да разгласява, че редовните любовни занимания могат да подобрят външността на жените, да им придадат неопределим чар, да смекчат изражението им, дори да закръглят некрасивите ъгловати форми на телата им. С една такава жена той без капка съмнение щеше да е удовлетворен и умиротворен мъж — мъж, който най-сетне би могъл да се съсредоточи върху други неща, да се обърне към други интереси, свободен от оня вечен сърбеж, който обхваща мъжкото създание в юношеските му години и не го оставя, докато настъпването на старческата немощ не направи тялото му негодно. Поради това не е чудно, че Уелс веднага си представи Клеър Хагърти, просната в леглото му без нито една дреха, която да покрива стройното й гъвкаво тяло, отдаваща се с лъстивата непринуденост на котка, наслаждавайки се пламенно на същите ласки, които едва изтръгваха от Джейн любезна въздишка. Стори му се иронично, че бе научил как изпитва наслада онази непозната, а бе в пълно неведение относно усещанията на собствената си съпруга — която, спомни си той отведнъж, бе някъде из къщата и го чакаше да й даде да прочете новото писмо.

Излезе от кухнята и тръгна да я търси, като пътьом правеше дихателни упражнения, за да уталожи възбудата си. Завари я в гостната с книга в ръка и остави листата на масичката, без да продума — като човек, който поднася чаша с отровено вино и се оттегля, за да наблюдава въздействието му върху жертвата си. Защото писмото несъмнено щеше да окаже въздействие върху Джейн, както бе оказало върху него, принуждавайки го да преразгледа подхода си към физическата страна на любовта — така, както предишното писмо го бе накарало да се усъмни в начина, по който изпитваше духовната й страна. Излезе в градината, за да вдъхне нощния въздух, и загледа луната, завладяла небето — пълна и снежнобяла. Небосводът винаги извикваше у него усещане за незначителност, към което сега се прибавяше и съзнанието за собствената му неумелост, породено от далеч по-ефикасния и спонтанен начин, по който някой друг — в случая момичето на име Клеър Хагърти — осъществяваше връзка със света. Дълго стоя в градината, докато накрая прецени, че е дошло време да провери какъв ефект е произвело писмото върху жена му.