Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

— Не бива да се бавя — отвърна тъжно той. — Каквито и да са личните желания, те са подвластни на факта, че съм неразделна част от Анвхар. Представи си само, колко нещастни човешки същества са измрели, или са се адаптирали, за да се появя аз, а ето, че сега си седя тук… страшничко е, нали? Може да ти се струва нелогично, но чувствам дълг пред тях. Наистина е така. Нищо от онова, което бих могъл да върша, не е по-важно от завръщането ми на Анвхар.

— А аз не мога да дойда с теб — произнесе Лиа и думите й прозвучаха по-скоро като окончателно решение, отколкото като въпрос.

— Не, не можеш — кимна той. — Няма какво да правиш на Анвхар.

Лиа погледна през илюминатора към Дис и Брайън видя, че очите й са сухи.

— От самото начало подсъзнателно си давах сметка, че всичко ще свърши така — заговори тя. — Ако си мислиш, че си ме изненадал с твоята малка лекция за еволюцията на човека, лъжеш се. Само ми напомни за някои факти, които бях забравила под въздействие на хормоните. Знаеш ли, до известна степен ти завиждам за живота, който те чака — за трудностите, за децата, които ще имаш. Но не много. Отдавна съм се примирила с факта, че няма да открия на Земята човека, за когото бих могла да се омъжа. Израснала съм с моминските мечти за космическия герой, който ще дойде, за да ме отведе със себе си и май неусетно те наместих в ролята му. Но май е време да осъзная най-сетне, че предпочитам работата си пред баналностите на брака. Сигурно така ще остарея — като някоя досадна и фригидна стара мома, с повече титли и научни степени, отколкото ще бъдат твоите награди за безпогрешна стрелба.

Двамата погледнаха през илюминатора и забелязаха, че Дис започва да се смалява. Корабът им се отдалечаваше от планетата, в посока към Ньорд. Седяха един до друг, но вече не се докосваха. Сякаш с отдалечаване от Дис бяха изгубили нещо, което ги свързваше. Бяха пристигнали заедно, странници, на една непозната планета. За съвсем кратък миг пътищата им се бяха пресекли. Но това вече беше минало.

— Какво сте овесили носове? — попита ги Хис, застанал пред тях.

— Гръмни се и ще ме ощастливиш — озъби се огорчено Лиа.

Хис не обърна внимание на враждебния й тон и се настани до тях. Имаше далеч по-добродушен вид, откакто бе оставил командването на своята партизанска армия.

— Ще останеш ли на работа във Фондацията за културно подпомагане, Брайън? — попита той. — Нуждаем се от хора като теб.

Брайън го погледна слисано, едва сега осъзнал смисъла на думите му.

— И ти ли работиш за Фондацията?

— Старши агент на Ньорд — отвърна другият. — Ти какво, да не мислиш, че хора като Фоусел и Мерв са представлявали Фондацията? Те само се грижеха за документацията и създаваха илюзия за присъствието ни там. Ньорд е наистина чудесен свят, но никак не е излишно известно подпомагане, пък било и зад кулисите, за да намерят мястото си в галактиката, преди да са ги превърнали на прах.

— Какви са тези мръсни игрички, Хис? — попита навъсено Лиа. — Отдавна започнах да подозирам, че зад привидно благочестивите помисли на Фондацията са крие нещо повече. Що за хора сте вие — егоисти, жадни за власт или какво?

— Това ще е първото обвинение, след като дейността ни стане обществено достояние — рече й Хис. — Тъкмо затова продължаваме да работим под прикритие. Но ако искаш някаква конкретна причина, веднага ще ти изтъкна най-важната — парите. Откъде мислиш, набираме средства за операция от подобен мащаб? — той се усмихна на опуленото й изражение. — Ще ти покажа докладите, за да се убедиш, че не те мамя. Истината е, че получаваме финансова подкрепа за нашите операции от планети, които вече сме спасили. Дори съвсем минимален процент от националния продукт на една планета е съвсем достатъчен, когато се готвим да помогнем на някоя друга планета. Освен това, какво по-добро изпитание от желанието за доброволна помощ? Как иначе ще убедиш някой, че трябва да ти помага, ако преди това не помогнеш на него? На всяка една от планетите, където Фондацията е работила, съществуват достатъчен брой хора, които се грижат и винаги ще се грижат да бъдем снабдени с необходимите средства.

— И защо ни разкриваш тази невероятно секретна тайна? — запита го Лиа.

— Не е ли очевидно? Искаме да работите за нас. Посочете каквито ви се ще суми за заплата — поне от недостиг на пари не можем да се оплачем.

Хис плъзна поглед по лицата им и нанесе своя последен удар.

— Наистина се надявам, че Брайън ще остане на работа при нас. Точно такъв човек ни трябва за оперативна работа, а подходящи кадри не се намират лесно.