Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

— Да вървим!

Двамата затичаха безшумно в мрака и стигнаха галерията без да ги забележат. Слабият шум, който бяха вдигнали, бе приглушен от отекващите наблизо стъпки. Веднага щом влязоха в галерията двамата се притаиха и зачакаха. Краят им беше неизбежен.

Не след дълго един от магтерите нахлу в галерията и освети стените й. В мига, когато лъчите преминаха над двамата притаени мъже Брайън натисна спусъка. Разнесе се оглушителен изстрел и магтерът се строполи. Сега вече всички знаеха къде са се скрили. Без да губи време Брайън изтича при убития и вдигна прожектора. Подпря го сред камъните така че да сочи входа и се върна при Улв. Двамата зачакаха следващата атака.

Не се наложи да чакат дълго. Този път се втурнаха двама магтери — и загинаха едновременно. Брайън знаеше, че навън ги дебнат още и се зачуди, кога ли ще се сетят за възможността да използват гранати.

Да ушите им стигнаха някакви странни шумове, последвани от оглушителни експлозии. Улв и Брайън залегнаха ниско, учудени, че щурма се бави. В този миг един от магтерите застана на входа и Брайън се поколеба преди да стреля.

Улв не страдаше от подобни предразсъдъци, но стрелата му не можеше да проникне през плътните дрехи на магтера. Той изчака врага да се извърне, духна рязко и стрелата се впи в ръката на магтера. Влезлият се строполи безжизнен на пода.

— Не стреляте! — извика някой отвън и застана в светлината от прожектора.

Брайън посегна рязко и дръпна тръбичката от устата на Улв.

Човекът на входа носеше защитен шлем, дебели ботуши и униформа с многобройни джобове.

Влезлият беше от Ньорд.

В първия миг беше почти невъзможно да възприемат видяното. Брайън бе чул взрива на бомбите. И въпреки това пред тях стоеше ньордски войник. Тези два факта не можеха да бъдат обяснени по никакъв начин.

— Ще задържите ли още малко ръката му, господине, за всеки случай — произнесе войникът без да сваля поглед от тръбичката на Улв. — Имам представа за ефекта от техните стрелички. — Той извади микрофон от джоба си и заговори в него.

Още няколко войника влязоха в пещерата, последвани от професор Крафт. Имаше доста необичаен вид, в своята прашна военна униформа. В ръката си стискаше, доста неумело, дръжката на тежкокалибрен пистолет. Още щом влезе, той побърза да го предаде на един от войниците, въздъхна облекчено, изтича при Брайън и го сграбчи за ръката.

— За мен е истинска чест и удоволствие да се запозная с вас — каза той. — И с приятеля ви Улв.

— Ще бъдете ли така добър да ми обясните какво всъщност става? — запита пресипнало Брайън. Имаше странното чувство, че е заживял в някакъв нереален свят.

— Винаги ще ви помним като човека, спасил ни от самите нас — продължаваше Крафт, изглежда забравил вече ролята си на главнокомадващ.

— Деденце, Брайън иска факти, а не речи — намеси се Хис. Беше разблъскал войниците, тълпящи се на входа и сега стоеше изправен до Крафт. — Накратко казано, Брайън, вашият план успя. Крафт ми предаде съобщението ви и още щом го получих, аз поех обратно, за да се срещна с него. Съжалявам за смъртта на Телт, но благодарение на него научихме каквото ни трябваше. Нямах право да оставя без проверка доклада му за радиоактивните следи. По същото време се появи и вашето момиче с трупа на магтера и всички имахме възможност да се полюбуваме на отвратителния зелен лишей в черепа му. Доста ни помогнаха и обясненията й. Вече се подготвяхме за кацане, когато получихме съобщението ви от кулата на магтерите. След това трябваше само да се движим по следите ви и да се ориентираме по радиосигнала, който ни бяхте подсигурили.

— Ами експлозиите в полунощ? — прекъсна го Брайън. — Чух ги съвсем ясно!

— Така и трябваше — засмя се Хис. — И не само вие, но и магтерите в пещерата. Предполагахме, че ще са въоръжени и че пещерата ще бъде охранявана. Ето защо точно в полунощ взривихме пред входа няколко химически бомби. Достатъчни по сила за да унищожат охраната, без да разрушават входа. Надявахме се, че разположените по-навътре часовои ще изоставят постовете си, опасявайки се от радиацията. Така и стана. Всичко мина като по ноти. Появихме се безшумно и ги заварихме неподготвени. Направо ги пометохме — онези, които не можахме да пленим, избихме до крак.

— Един от техниците, решили се на това гнусно предателство, също е в ръцете ни — добави Крафт. — Той ни разказа, как вие двамата сте попречили да изстрелят бомбите към Ньорд.

Никой от присъстващите нямаше какво да добави след тези думи, дори неизменно ироничният Хис. Но Брайън долавяше съвсем ясно чувствата им, топлината, щастието и радостта им. Чувства, които никога нямаше да забрави.