Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

Настроението на техниците бързо се промени от страхлива покорност към гняв. Понятия като добро и лошо изгубиха смисъла си за тях. Бяха обречени — невидимите смъртоносни лъчи на радиацията вече проникваха през дебелите каменни стени. Ако не друго, поне имаха възможност да си отмъстят. Работата бе приключена бързо и с прецизност, с каквато доскоро не можеха да се похвалят.

— Какво правят тези чужденци? — попита Улв.

Брайън изплува от летаргията на поражението и погледна към другия край на пещерата. Мъжете бяха докарали една ръчна количка и подреждаха атомните бойни глави върху нея. Когато приключиха, избутаха я до решетката на изстрелващата установка.

— Ще бомбардират Ньорд така, както ньордците бомбардираха Дис. Онази машина може да изстреля бомбите по специален начин, така че да достигнат другата планета.

— Ще ги спреш ли? — попита Улв. Държеше тръбичката си в ръка, а лицето му бе изпънато като маска.

Брайън едва не се засмя на странната ситуация. Въпреки положените от тях усилия, Ньорд бе бомбардирал повърхността на планетата. Това, което ставаше само на няколко метра от тях, имаше за цел на свой ред да разруши Ньорд. Единствено Брайън можеше да спре ответния удар. Но да го направи ли? Трябва ли да спаси живота на своите убийци? Или да се придържа към кървавата клетва, предавана като завет през вековете, от най-дълбока древност: „Око за око, зъб за зъб“. Изглеждаше толкова лесно. Достатъчно бе да не предприеме нищо. И тогава сметките им щяха да са уредени и Дис щеше да бъде отмъстена за своята гибел.

Защо Улв бе извадил тръбичката? Сигурно възнамеряваше да убие Брайън, в случай, че реши да попречи на изстрелването. Или и този път Брайън не бе разбрал мотивите му.

— Ти би ли ги спрял, Улв?

Имаше ли своя предел чувството за дълг у човека? За първи път пещерният човек е изпитал подобно чувство към своята партньорка, след това към семейството. И това чувство е набирало сила с течение на времето, докато хората са воювали и умирали за абстрактни идеали, в името на градове и нации, а после и за своята планета. Ще дойде ли онзи момент, когато човекът най-сетне ще осъзнае, че е задължен към цялото човечество? И дори отвъд него — към всички възможни прояви на живот.

Брайън възприемаше тази идея не като сбор от безсмислени думи, а като реалност. Достатъчно бе да си изясни отговора на този въпрос, за да разбере какво трябва да направи. Измъкна пистолета от кобура и погледна към Улв, очаквайки отговора му.

— Ньорд е медвирк — каза Улв, опря тръбичката в устата си и стреля. Стрелата прелетя през залата и повали един от техниците.

Още с първия изстрел Брайън разби пулта за управление, от който бликна рояк искри. Заплахата за Ньорд беше премахната.

Медвирк, бе казал Улв. Същество, което сътрудничи и помага на другите форми на живот. Макар и да е в състояние да убива при самозащита, подобно същество не притежава разрушителен или убийствен нрав. През целия си живот Улв бе трупнал познания за различните възможни форми на съвместно съществуване между обитателите на тази планета. Привикнал бе да гледа в същината на нещата, а не да се крие зад завесата от многословия и непонятни термини. Произнесъл бе смъртна присъда на магтерите, макар и да бяха негови сънародници, затова че са умедвирк — противници на живота. Готов бе да спаси враговете си, защото са медвирк.

Толкова по-болезнена бе мисълта, че планетата и народът развили подобна жизнена философия, бяха унищожени.

А междувременно магтерите в пещерата бяха открили тунела, откъдето долетяха изстрелите, сложили край на зловещия им план. И се хвърлиха в безшумна атака срещу врага — като добре съгласувана вълна от безчувствена ярост.

Брайън и Улв отблъснаха първия удар. Дори мисълта, че е обречен въпреки изхода от битката, не можеше да принуди Брайън да се остави в ръцете на магтерите. За Улв решението бе още по-лесно. Той убиваше умедвирк. Вярваше безмерно в живота и затова унищожаваше неговата противоположност.

Отстъпиха назад в мрака, без да спират стрелбата. Въоръжени с йонни пушки, снабдени с мощни прожектори, магтерите ги следваха по петите. Познаваха по-добре пещерата и не след дълго ги обкръжиха. Брайън пръв видя светлините зад тях и даде знак на Улв да спре.

— Те познават добре тунелите, а ние не — каза той. — Ако се опитаме да избягаме ще ни застрелят. По-добре да открием някое подходящо място, където да се защитаваме.

— Ето там — Улв посочи с ръка встрани — забелязах тясна галерия само с един вход.