Айзък Азимов - Роботите на зората

Така си беше. Бейли се провикна към нея през годините: „Не ядат по-вкусни неща, мамо!“

Наистина! Ако можеше да се довери на своята памет и като вземеше предвид силата на младежките си вкусови усещания, пилешката супа на неговата майка — когато не му втръсваше от повторение — беше къде-къде по-добра.

Бейли сръбна още веднъж, после пак — и когато свърши, измърмори леко засрамено:

— Може ли още малко?

— Колкото искаш, Илайджа.

— Само малко.

Докато привършваше, Гладиа подхвана:

— Илайджа, тази среща утре сутринта…

— Да, Гладиа?

— Означава ли, че разследването ти е приключило? Знаеш ли какво се е случило с Джендър?

— Имам някаква идея по въпроса — предпазливо отвърна Бейли, — какво може да се е случило с Джендър. Но не мисля, че бих могъл да убедя когото и да било, че това е така.

— Тогава защо ще се събирате утре?

— Идеята не е моя, Гладиа. Тя принадлежи на Главния роботик Амадиро, който е против разследването и ще се опита да ме отпрати на Земята.

— Той ли е човъркал вашата кола и се е опитал да хване Данил, като е пратил роботите си?

— Мисля, че е той.

— Добре, не може ли да бъде разпитан, осъден и съответно наказан?

— Сигурно би могъл — язвително отбеляза Бейли, — ако нямаше един дребен проблем — не мога да го докажа.

— Значи, той може да направи всичко това, да се измъкне и в крайна сметка да спре разследването, така ли?

— Боя се, че има тази добра възможност. Както той самият казва, хората, които не разчитат на правосъдие, не се разочароват.

— Но той не трябва да успее. Ти не трябва да го оставиш да успее. Трябва да завършиш разследването и да откриеш истината.

Бейли въздъхна.

— Ами ако не мога да открия истината? Или ако мога — но не мога да накарам хората да ме чуят?

— Можеш да откриеш истината. И можеш да накараш хората да те чуят.

— Твоята вяра в мен е трогателна, Гладиа. И все пак, щом правителството на Аврора иска да ме отпрати и нарежда разследването да бъде прекратено, не мога да направя нищо срещу това.

— Сигурно не ти се иска да се върнеш, без да си постигнал нищо.

— Разбира се, че не. По-лошо е, отколкото да не съм постигнал нищо, Гладиа. Ще се върна със съсипана кариера и с опропастено бъдеще за Земята.

— Тогава не им позволявай, Илайджа.

— Йосафате, Гладиа — възкликна Бейли, — ще се опитам да не им позволя, но не мога да повдигна цяла планета с голите си ръце. Не можеш да искаш от мен чудеса.

Гладиа кимна и свела поглед надолу, подпря с юмрук устата си — неподвижна, сякаш изгубена в своите мисли. Мина известно време, преди Бейли да забележи, че тя мълчаливо плаче.

Бейли се изправи моментално и заобиколи масата. Разсеяно — и с известно раздразнение — забеляза, че краката му трепереха, а мускулът на дясното му бедро нервно прескачаше.

— Гладиа — започна Бейли умолително, — не плачи.

— Не се притеснявай, Илайджа — прошепна тя. — Ще ми мине.

Бейли стоеше безпомощно отстрани, протегна ръка към нея, после нерешително я отдръпна.

— Няма да те докосвам — каза накрая той. — Не мисля, че така е по-добре, но…

— О, напротив. Напротив. Изобщо не харесвам тялото си, пък и няма да се заразя от теб. Не съм… същата, каквато бях преди.

Бейли протегна ръка и се докосна до нейния лакът. Погали го много леко и несръчно с върха на пръстите си.

— Ще направя каквото мога утре, Гладиа — рече той. — Ще се постарая да дам най-доброто, на което съм способен.

Гладиа стана и се обърна се към него.

— О, Илайджа — промълви тя.

Механично, без да си дава сметка какво точно върши, Бейли разтвори обятия. Гладиа, също така механично, се притисна към него. Той я прегърна, а тя зарови глава в гърдите му.

Бейли я прегръщаше толкова леко, колкото можеше, докато чакаше тя да се опомни, че се намира в обятията на един землянин. (Несъмнено, Гладиа е била в обятията на един хуманоиден робот, но той не е бил землянин.)

Тя подсмърчаше шумно и заговори през сълзи, с уста опряна наполовина в ризата на Бейли.

— Не е честно. Така е, защото съм соларианка. Никой не го интересува какво се е случило с Джендър. Нямаше да е така, ако бях аврорианка. Всичко е въпрос на предразсъдъци и политика.

Бейли си помисли: „И космолитите са хора. Джеси щеше да каже същото, ако се намираше в подобно положение. А ако Гремионис прегръщаше Гладиа, той щеше да каже точно същото, каквото бих казал в аз — ако знаех какво искам да кажа.“

— Не е съвсем така — каза накрая Бейли. — Сигурен съм, че д-р Фастълф се интересува какво се е случило с Джендър.