Айзък Азимов - Роботите на зората

— Не. В действителност не е така. Той просто иска в Парламента да слушат него, а онзи Амадиро иска да слушат него, и всеки от тях двамата би изтъргувал Джендър, за да постигне своето.

— Обещавам ти, Гладиа, че аз няма да изтъргувам Джендър за нищо на света.

— Наистина ли? Ако ти кажат, че можеш да се върнеш на Земята, без кариерата ти да пострада и да има последствия за твоята планета, при условие, че забравиш всичко, свързано с Джендър, какво би направил?

— Няма смисъл да обсъждаме хипотетични ситуации, които едва ли биха се случили някога. Ако се откажа от случая с Джендър, те няма да ми дадат нищо в замяна. Просто ще се опитат да ме върнат обратно, без да направят нищо повече, освен че ще ме съсипят — мен и родната ми планета. Но ако зависеше от мен, щях да намеря човека, който е унищожил Джендър и щях да се погрижа да си получи заслуженото.

— Какво искаш да кажеш с това ако зависи от теб? Направи така, че наистина да зависи!

Бейли горчиво се усмихна.

— Ако си мислиш, че аврорианците не ти обръщат никакво внимание, защото си соларианка, представи си на колко по-малко би се надявала, ако си от Земята, както съм аз.

Той я притисна по-силно, забравил за своя земен произход, който току-що беше изтъкнал.

— Но ще се опитам, Гладиа. Няма смисъл да възлагаме напразни надежди, но и аз държа нещичко в ръцете си. Ще се опитам… — Гласът му замря.

— Все повтаряш, че ще се опиташ. — Но как ? — Тя се отдръпна леко, колкото да може да го погледне в лицето.

— Ами, бих могъл… — объркано започна Бейли.

— Да намериш убиеца?

— Каквото и да е. Гладиа, моля те, трябва да седна.

Той протегна ръка към масата и се облегна.

— Какво има, Илайджа? — разтревожено попита Гладиа.

— Явно, че днес беше тежък ден, и мисля, че не съм се възстановил напълно.

— Тогава по-добре да си легнеш.

— Честно казано, Гладиа, много бих искал.

Тя се измъкна от ръцете му със загрижен вид и с лице, върху което нямаше повече място за сълзи. Вдигна ръка и направи бързо движение, при което моментално (както му се стори) го наобиколиха роботи.

Когато най-накрая се озова в леглото и последният робот беше излязал, Бейли втренчи поглед в тъмното.

Не можеше да разбере дали навън все още вали, или дали бледи проблясъци от светкавиците все още сънливо разпръскваха своите последни искри, но беше сигурен, че не чува никакви гръмотевици.

Той пое дълбоко въздух и си помисли: „И какво обещах на Гладиа? Какво ще стане утре?“

Последно действие: Провал?

И докато се пренасяше в призрачния свят на сънищата, Бейли си спомни за онова невероятно озарение, което го беше споходило преди да заспи предната нощ.

Беше се случило два пъти досега. Веднъж предната нощ, когато Бейли се унасяше в сън, както и сега, и веднъж по-рано същата вечер, когато изпадна в безсъзнание под дървото в бурята. И двата пъти се беше сещал за нещо, беше му се явявал някакъв проблясък, който разбулваше мистерията около разследването така, както светкавицата разбулваше мрака.

Но това беше траяло също толкова кратко, колкото и светкавицата.

Какво беше то?

Щеше ли да се появи пак?

Този път Бейли се опита съзнателно да го улови, да хване изплъзващата се истина. Или изплъзващата се илюзия? Дали това не представляваше просто бягство от разумните доводи на съзнанието, едно нахлуване на привлекателни щуротии, които не биха могли да бъдат анализирани адекватно в отсъствието на адекватно функциониращ разум?

Постепенно Бейли се отказа от търсенето. То — каквото и да беше — нямаше да се появи отново. Както не се появяваха еднорози в един свят, в който те не съществуваха.

По-лесно му беше да си мисли за Гладиа и за това, как се беше чувствала тя тази вечер. Бейли беше изпитал допира до копринената й блуза, под която обаче, беше почувствал нейните малки, изящни ръце и гладката кожа на тялото й.

Щеше ли да се осмели да я целуне, ако краката му не бяха се подкосили? Или може би това би било прекалено?

Бейли чу как дъхът му излиза с меко изхъркване и това го стресна, както винаги. Той се разсъни и се замисли отново за Гладиа. Сигурно преди да си тръгне… но не и ако не би могъл да направи нищо за нея в зам… Нямаше ли това да е един вид отплата за ус… Отново чу мекото хъркане, но този път не му обърна внимание.

Гладиа… Никога не беше допускал, че ще я види пак… камо ли да я докосне… камо ли да я прегърне… прегърне…

Не разбра кога премина от своите мисли в съня.