Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

Изтощена от ловуването и недоспиването, аз се връщам в отделението си и виждам, че е опразнено. Спомням си, че са ни преместили заради Жълтурчето. Качвам се на последния етаж и намирам отделение „Е“. Изглежда точно като отделение 307, с изключение на прозореца — петдесет на двайсет и пет сантиметра — разположен в горната част на стената. Затваря се с тежка метална плоча, но в момента е отворен, а котката, виновник за цялата история, не се вижда никаква. Изтягам се на леглото си и един лъч следобедна слънчева светлина заиграва по лицето ми. Следващото, което осъзнавам, е как сестра ми ме буди за 18.00 — Размишления .

Прим ми казва, че още от обяд излъчват съобщения за събранието. Присъствието на всички жители, с изключение на онези, необходими за конкретни задачи, е задължително. Следваме упътванията, за да стигнем до Колективната зала — огромно помещение, което с лекота побира пристигналите хиляди хора. Ясно е, че е строена за по-големи събирания и навярно в нея са се провеждали такива преди епидемията от шарка. Прим мълчаливо посочва често срещания резултат от това бедствие — белезите, леко обезформените тела на децата.

— Тук са страдали много — казва тя.

След тази сутрин не съм в настроение да изпитвам състрадание към Окръг 13.

— Не повече, отколкото ние в Дванайсети — казвам. Виждам как майка ми води група пациенти с болнични пижами и халати, които са достатъчно добре, за да ходят. Сред тях се откроява Финик — леко замаян, но много красив. Държи в ръце парче тънко въже, около трийсет сантиметра, толкова късо, че дори той не може да направи от него използваема примка. Пръстите му се движат бързо, като автоматично стягат и развързват различни възли, докато той се оглежда с празен поглед наоколо. Вероятно е част от терапията му. Отивам при него и казвам:

— Здрасти, Финик. — Той явно не ме забелязва, затова го смушквам, за да привлека вниманието му. — Финик! Как си?

— Катнис! — казва той и стиска ръката ми. От облекчение, че вижда познато лице — мисля си аз. — Защо ни събират тук?

— Казах на Коин, че ще бъда нейната Сойка-присмехулка. Но я накарах да обещае, че ще даде имунитет на останалите трибути, ако бунтовниците победят — казвам му. — Публично, така че да има много свидетели.

— О. Добре. Защото се тревожа за положението с Ани. Че без да го съзнава, ще каже нещо, което може да се изтълкува като предателство — казва Финик.

Ани. О-о… Съвсем забравих за нея.

— Не се тревожи, погрижила съм се за това. — Стисвам ръката на Финик и се отправям към подиума в предната част на помещението. Коин преглежда набързо изявлението, което си е подготвила, и ме поглежда въпросително. — Трябва да добавите Ани Креста към списъка на хората, които ще получат имунитет — казвам й.

Президентът се намръщва леко:

— Коя е тази?

— Тя и Финик Одеър са… — Какви? Всъщност не знам как да я нарека. — Тя е приятелка на Финик. От Окръг 4. И тя е от победителите. Беше арестувана и отведена в Капитола, когато арената избухна.

— О, лудото момиче. Това всъщност не е необходимо — казва тя. — Нямаме навика да наказваме толкова безпомощни хора.

Сещам се за сцената, на която попаднах толкова неочаквано тази сутрин. Как Октавия се притискаше към стената. За това, че Коин и аз сигурно имаме съвсем различна представа за безпомощност. Но казвам само:

— Така ли? Тогава няма да е проблем да добавите Ани.

— Добре — казва президентът, като вписва името на Ани. — Искаш ли да бъдеш с мен тук горе на подиума за съобщението? — Поклащам глава. — И аз си помислих така. По-добре се скрий в тълпата. Всеки момент ще започна.

Връщам се при Финик.

В Окръг 13 думите също са сред нещата, които не се прахосват. Коин моли за внимание и съобщава на публиката, че съм се съгласила да бъда Сойката-присмехулка при условие, че останалите победители — Пийта, Джоана, Енобария и Ани — получат пълна амнистия за евентуални вреди, нанесени на бунтовническата кауза. В нестройния шум на тълпата долавям ропота на несъгласието. Предполагам, че никой не се е съмнявал, че ще искам да бъда Сойката-присмехулка. Затова назоваването на цена — и то такава, която пощадява възможните врагове — събужда гнева им. Оставам безразлична към враждебните погледи, които хвърлят към мен.

Президентът им дава възможност да недоволстват няколко минути, а след това продължава с обичайния си рязък маниер. Само че сега думите, които излизат от устата й, са новина за мен:

— Но в замяна на тази безпрецедентна молба войник Евърдийн обеща да се посвети на нашата кауза. Следователно всяко нейно отклонение от мисията й, независимо от причините или постъпките й, ще се разглежда като нарушение на това споразумение. Имунитетът ще бъде отнет, а съдбата на четиримата победители — решена по законите на Окръг 13. Както и нейната. Благодаря ви.