Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

С други думи, направя ли една погрешна стъпка, всички сме мъртви.

Още една сила, с която трябва да се съобразявам. Още един могъщ играч, който е решил да ме използва като пионка в игрите си, въпреки че плановете им винаги се провалят. Първи бяха гейм-мейкърите, които ме превърнаха в своята звезда, а после едва се съвзеха от онази шепа отровни къпини. После президентът Сноу се опита да ме използва, за да потуши пламъците на бунта с единствения резултат, че всяка моя постъпка се оказа възпламеняваща. Накрая бунтовниците, които ме вдигнаха с металната кука от арената, за да ми отредят ролята на Сойка-присмехулка, а после с изненада разбраха, че може би не искам тези криле. А сега Коин, с шепа скъпоценни ядрени оръжия и един действащ като добре смазана машина окръг, която установи, че да опитомиш една Сойка-присмехулка е още по-трудно, отколкото да я уловиш. Но все пак тя най-бързо от всички разбра, че имам собствен план за действие и следователно не може да ми се вярва. Тя първа ме обяви открито за заплаха.

Прокарвам пръсти през гъстата пяна във ваната. Почистването ми е само предварителна стъпка към определянето на новата ми външност. Косата ми е съсипана от киселина, кожата ми е изгоряла от слънцето, покрита съм с грозни белези — подготвителният екип трябва първо да ме разкраси, а после да ме гримира с рани, изгаряния и белези, но така, че да изглежда по-привлекателно.

— Преобразете я до Нулево ниво на красота — нарежда Фулвия рано тази сутрин. — Ще започнем оттам. — Нулевото ниво на красота се оказва начинът, по който би изглеждал човек, ако стане от леглото с безупречна, но естествена външност. Това означава, че ноктите ми са съвършено оформени, но не и лакирани. Косата — мека и лъскава, но не фризирана. Кожата — гладка и чиста, но без грим. Епилация на тялото и заличаване на тъмните кръгове под очите, но никакви забележими подчертавания. Сигурно Цина е дал същите указания първия ден, когато пристигнах като трибут в Капитола. Само че тогава беше различно, защото бях състезател. Предполагах, че като бунтовник ще мога да приличам малко повече на себе си. Изглежда обаче, че ако си бунтовник, когото показват по телевизията, ще трябва да отговаряш на други стандарти.

Изплаквам сапунената пяна от тялото си, обръщам се и виждам, че Октавия ме чака с хавлиена кърпа. Сега, когато е без екстравагантните дрехи, тежкия грим, боядисаната коса, бижутата и дрънкулките, с които се кичеше, тя е съвсем различна от жената, която познавах в Капитола. Спомням си как един ден се появи с ярко розови букли, обкичени с примигващи цветни лампички с форма на мишки. Каза ми, че вкъщи държи няколко мишки като домашни любимци. Тогава ми се стори отвратително, тъй като ние смятаме мишките за вредители, освен ако не са сготвени. Но може би Октавия ги харесваше, защото са малки, меки и с пискливи гласчета. Като нея. Докато ме попива с кърпата, аз се мъча да опозная тази Октавия, която виждам в Окръг 13. Истинската й коса се оказва с хубав кестеняв цвят. Лицето й е обикновено, но притежава безспорна миловидност. По-млада е, отколкото смятах. Може би няма двайсет и пет. Без десет сантиметровите декоративни нокти пръстите на ръцете й приличат на кебапчета и непрестанно треперят. Иска ми се да й кажа, че всичко е наред, че ще се погрижа Коин никога вече да не й причинява болка. Но многоцветните синини, разцъфнали като цветя върху зелената й кожа, само ми напомнят колко съм безсилна.

Флавий също изглежда безцветен без пурпурното си червило и ярките дрехи. Все пак е успял да пооправи оранжевите масури на косата си. Най-малко променена е Вения. Синьо-зелената й коса не е оформена на шипове, а пригладена и отдолу се виждат израслите сиви корени. Най-впечатляващата й отличителна черта обаче винаги са били татуировките и те си остават все така златни и стряскащи. Тя идва и взема кърпата от ръцете на Октавия.

— Катнис няма да ни направи нищо лошо — казва тя на Октавия тихо, но твърдо. — Катнис дори не знаеше, че сме тук. Сега нещата ще се оправят. — Октавия кимва леко, но не смее да ме погледне в очите.

Не е проста работа да ме върнат до Нулево ниво на красота, дори с изобилния арсенал от продукти, инструменти и приспособления, които Плутарх предвидливо е донесъл от Капитола. Моят подготвителен екип се справя доста добре до момента, в който се опитва да реши какво да прави с мястото на ръката ми, откъдето Джоана изтръгна чипа за проследяване. Никой от медицинския екип не мислеше за красота, когато закърпиха отворената рана. Сега там имам грапав, назъбен белег с размерите на ябълка. Обикновено ръкавът ми го покрива, но Цина е направил костюма на Сойка-присмехулка така, че ръкавите свършват точно над лакътя. Това е толкова голям проблем, че повикват Фулвия и Плутарх, за да се посъветват с тях. Кълна се, че при вида на белега на Фулвия й прилошава. За човек, който работи заедно с гейм-мейкър, тя е ужасно чувствителна. Сигурно е свикнала да вижда неприятни неща само на екрана.