Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

Двамата с Пийта се сближаваме. Все още има моменти, когато той стиска здраво облегалката на някой стол и не я пуска, докато бързо мяркащите се спомени приключат. Аз се будя с писъци от кошмари за мутове и загинали деца. Но ръцете му са там, за да ме утешат. А накрая — и устните му. В нощта, когато изпитвам отново онова усещане — гладът, който ме завладя на брега, — разбирам, че това така или иначе щеше да се случи. Че за да оцелея, ми е нужен не огънят на Гейл, разпален с ярост и омраза. Самата аз имам огън в изобилие. Нужно ми е глухарчето през пролетта. Яркожълтият цвят, който означава възраждане, а не унищожение. Обещанието, че животът може да продължи, независимо колко тежки са нашите загуби. Че може отново да бъде хубаво. И само Пийта може да ми даде това.

Затова после, когато той прошепва: „Ти ме обичаш. Вярно или не?“

Аз му казвам:

— Вярно.

Те играят на Ливадата. Танцуващото момиче с тъмна коса и сини очи. Момченцето с руси къдрици и сиви очи, което скоро е проходило и се мъчи да го настигне. Трябваха ми пет, десет, петнайсет години да се съглася. Но Пийта толкова много ги искаше. Когато най-напред почувствах момиченцето да мърда в мен, бях обхваната от ужас, който ми се струваше стар като самия живот. Само радостта от това, да я държа в прегръдките си, можа да го укроти. Да нося него беше по-лесно, но не много.

Въпросите тепърва започват. Арените са напълно разрушени, мемориалите — построени, вече няма Игри на глада. Но преподават за тях в училище, а момичето знае, че сме участвали в тях. Момчето ще научи след няколко години. Как мога да им разкажа за онзи свят, без да ги изплаша до смърт? Моите деца, които приемат за даденост думите на песента:

Моите деца, които не знаят, че играят върху гробище.

Пийта казва, че всичко ще бъде наред. Можем да разчитаме един на друг. Имаме книгата. Можем да ги накараме да разберат по начин, който ще ги направи по-смели. Но един ден ще трябва да им обясня за кошмарите си. Защо са дошли. И защо никога няма да си отидат.

Ще им кажа как оцелявам. Ще им кажа, че в лошите сутрини ми се струва невъзможно да се насладя на каквото и да било, защото се страхувам, че може да ми бъде отнето. Именно тогава съставям мислено списък на всяко добро дело, което съм видяла някой да извършва. Това е като игра. Все едно и също. Дори малко досадно след повече от двайсет години.

Но има и много по-страшни игри.

Бих искала да отдам дължимото на следните хора, които посветиха времето, таланта и подкрепата си на „Игрите на глада“.

Най-напред, трябва да благодаря на тримата си изключителни редактори. Кейт Игън, чиято прозорливост, хумор и интелигентност ме направляваха в продължение на осем романа; Джен Рийс, чието ясно проникновение улавя неща, които убягват на повечето от нас; и Дейвид Левитан, който без всякакво усилие редува ролите на рецензент, съчинител на заглавия и главен редактор.

През грубите чернови, хранителното отравяне, всички победи и поражения, вие сте до мен: Розмари Стимола, в еднаква степен добър съветник и пазител в професионално отношение, мой литературен агент и приятел. И Джейсън Дравис, моят отдавнашен филмов агент — имам късмет, че бдиш над мен, докато се готвим за екранна поява.

Благодаря на дизайнерката Елизабет Б. Паризи и художника Тим О’Брайън за прекрасните корици на книгите, които така успешно уловиха както сойките-присмехулки, така и вниманието на хората.

Поздравления за невероятния екип на издателство Scholastic , който изведе „Игрите на глада“ на бял свят: Шийла Мари Еверет, Трейси ван Страатен, Рейчъл Коун, Лесли Гариш, Адриен Вретос, Ник Мартин, Джаки Харпър, Лизет Серано, Катлийн Донахю, Джон Мейсън, Стефани Нуни, Карин Браун, Джой Симпкинс, Джес Уайт, Дик Робинсън, Ели Бъргър, Сюзан Мърфи, Андреа Дейвис Пинкни, целият екип по продажбите в издателство Scholastic и всички други, които посветиха толкова много енергия, ум и умения на тази поредица.

На петимата приятели-писатели, на които разчитам най-много: Ричард Реджистър, Мери Бет Бас, Кристофър Сантос, Питър Бакалиан и Джеймс Проимъс — огромна признателност за вашите съвети, за перспективата и смеха.