Уилям Гибсън - Невромантик

— Армитаж е мъртъв.

— По-точно би било да се каже, че Армитаж никога не е съществувал. Тази новина обаче нещо не ме шокира.

— Ледомлък го уби. В орбита е около вретеното.

Ривиера кимна, и издължените му сиви очи прескочиха от Кейс към Мелкум и обратно.

— Мисля, че и за теб нещата свършват тук — каза той.

— Къде е Моли?

Нинджата поотпусна фината плетена тетива и наведе лъка. Прекоси плочките до мястото, където лежеше Ремингтонът и го вдигна.

— Липсва му финес — каза той като че ли на себе си. Гласът му беше свеж и приятен. Всяко негово движение беше част от танц, танц, който никога не преставаше, дори когато тялото му беше неподвижно, но въпреки цялата сила, която той излъчваше, в него имаше и скромност, открита простота.

— И за нея нещата свършват тук — каза Ривиера.

— Джейн Трета може да е на друго мнение, Петер — каза Кейс, без да е уверен в правилността на импулса. Дермовете все още беснееха в нервната му система и започваше да го наляга старата треска, лудостта от Нощния град. Той си припомни моментите на изящество, плъзгането по ръба на острието на бръснача, където беше забелязвал, че понякога може да говори по-бързо, отколкото може да мисли.

Сивите очи се присвиха.

— Защо, Кейс? Защо мислиш така?

Кейс се усмихна. Ривиера не знаеше за симстимовата апаратура. Беше я пропуснал в бързането да намери дрогата, която тя носеше за него. Но как би могъл да я пропусне Хидео? Кейс беше сигурен, че нинджата никога не би позволил на Джейн Трета да лекува Моли без първо да я провери за датчици и скрити оръжия. Не, реши той, нинджата знаеше. Следователно Джейн Трета също знаеше.

— Кажи ми, Кейс — Ривиера надигна подобното на солница дуло на флетчера.

Нещо изскърца зад него, после пак. Джейн Трета избута от сенките Моли в орнаментиран викториански инвалиден стол. Големите, паякоподобни колела скърцаха при превъртането си. Моли беше заметната с голямо одеало на черни и червени ивици, и тесният, твърд гръб на антикварния стол стърчеше над нея. Тя изглеждаше много малка. Пречупена. Превръзка от брилянтно бял микропор покриваше счупената леща; другата проблясваше празно, докато главата й се клатеше при движението на стола.

— Познато лице — каза Джейн Трета. — Видях те онази нощ на шоуто на Петер. А кой е това?

— Мелкум — каза Кейс.

— Хидео, извади стрелата и превържи раната на г-н Малкълм.

Кейс гледаше към Моли, към побелялото й лице.

Нинджата отиде до седналия Мелкум, спирайки за момент, за да остави лъка и пистолета достатъчно далеч от всекиго, и измъкна нещо от джоба си. Клещи за рязане на болтове.

— Трябва да срежа стрелата — каза той. — Твърде близо е до артерията.

Мелкум кимна. Лицето му беше посивяло и лъщеше от пот.

Кейс погледна към Джейн Трета.

— Нямаме много време.

— Кой от нас точно?

— Всичките. — Чу се изщракване, когато Хидео сряза металната дръжка на стрелата. Мелкум изхърка.

— Наистина, — намеси се Петер, — нали няма да те учуди да чуеш как този провалил се пултов артист взима последния отчаян тон. Най-отвратителният, мога да те уверя. Ще се тръшка на колене, ще предлага да ти продаде родителите си, да ти окаже най-скучните възможни сексуални услуги…

Джейн Трета отметна назад глава и се разсмя.

— Не бих ли приела, Петер?

— Призраците ще правят каши тая нощ, леди — каза Кейс. — Ледомлък срещу другия, Невромантика. Ва банк. Знаеш ли това?

Джейн Трета вдигна вежди.

— Петер намекна нещичко, но разкажи малко повече.

— Срещнах Невромантика. Разказа ми за майка ти. Мисля, че той е нещо като грамаден ROM конструкт за записване на личности, само дето е изцяло RAM. Личностите мислят, че те са там вътре, и то просто продължава вечно.

Джейн Трета заобиколи стола.

— Къде? Опиши ми мястото от този конструкт.

— Бряг. Сив пясък, като сребро, което има нужда от полиране. И бетонна постройка, нещо като бункер… — Той изчака. — Нищо лъскаво. Всичко е старо и разпадащо се. Ако вървиш достатъчно надалече, ще стигнеш до мястото, откъдето си тръгнал.

— Да — кимна тя. — Мароко. Когато Мари-Франс е била още момиче, много преди да се омъжи за Ашпул, тя прекарала едно лято сама на този бряг, живеейки в изоставена постройка. Формулирала основите на философията си там.

Хидео се изправи, пъхвайки резачките в джоба си. Държеше парче от стрелата във всяка ръка. Очите на Мелкум бяха затворени, ръката му здраво стискаше бицепса.

— Ще я превържа — каза Хидео.

Кейс успя да се просне на пода преди Ривиера да натисне спусъка. Стреличките избръмчаха над шията му като свръхзвукови комари. Той се претърколи и видя Хидео да се плъзва в поредната стъпка на танца си, острият край на стрелата завъртян в ръката му, дръжката притисната между дланта и стегнатите пръсти. Стрелна я изотдолу с неуловимо движение, ръката му сякаш се размаза за миг, в гърба на дланта на Ривиера. Флетчерът тупна на плочките на метър настрани.