Уилям Гибсън - Невромантик

Ривиера изкрещя. Но не от болка. Беше писък от гняв, толкова чист и рафиниран, че в него нямаше нищо човешко.

Два ярки лъча светлина, като рубиновочервени игли, пробляснаха от областта на стернума му.

Нинджата изохка, олюля се назад с ръце на очите, след това се върна към равновесие.

— Петер, — каза Джейн Трета, — Петер, какво направи?

— Ослепи клонирания ти момък — Гласът на Моли беше равен.

Хидео отпусна присвитите си като чаши длани. Замръзнал на белите плочки, Кейс видя как от съсипаните очи се издигат струйки пара.

Ривиера се усмихна.

Хидео отново се завъртя в танц, връщайки се назад по стъпките си. Когато стигна до лъка, стрелата и Ремингтона, усмивката на Ривиера беше изчезнала. Нинджата се наведе — на Кейс му се стори, че се поклони — и вдигна лъка и стрелата.

— Ти си сляп. — Ривиера отстъпи назад.

— Петер, — каза Джейн Трета, — не знаеш ли, че той се оправя и на тъмно? Зен. Тренира по този начин.

Нинджата постави стрелата на тетивата.

— Ще ме отвлечеш ли сега с холограмите си?

Ривиера се отдръпваше заднешком в тъмнината зад басейна. Спъна се в един от белите столове, и краката му издрънчаха по пода. Стрелата на Хидео мръдна.

Ривиера се стресна и побягна, хвърляйки се над ниска, очукана част от стена. Лицето на нинджата беше блажено, пропито от тих екстаз.

Усмихнат, с готов лък, той се плъзна в сенките зад стената.

— Леди Джейн, — прошепна Мелкум, и Кейс се обърна, за да го види как докопва оръжието на плочките, омазвайки с кръв бялата керамика. Тръсна кичурите си и постави масивното дуло на лакътя на ранената си ръка. — Това ти пръсва главата директно, няма оправяне от Вавилонски доктор.

Джейн Трета зяпна Ремингтона. Моли измъкна ръцете си изпод гънките на ивичестото одеало, вдигайки черната сфера, която затваряше дланите й.

— Махнете това.

Кейс се надигна от плочките и се отърси.

— Ще го хване ли Хидео, както е сляп? — запита той Джейн Трета.

— Когато бях дете, обичахме да му връзваме очите — каза тя. — Забиваше стрели в центъра на карта за игра на десет метра разстояние.

— Петер и така вече е почти мъртъв — обади се Моли. — До дванайсет часа ще започне да се вцепенява. Няма да може да се движи, само да гледа.

— Защо? — обърна се Кейс към нея.

— Отрових му боклука — каза тя. — Състояние като Паркинсонова болест, нещо такова.

Джейн Трета кимна.

— Да. Пуснахме му обичайното медицинско сканиране, преди да бъде приет тук. — Докосна топката по поределен начин и тя отскочи от ръцете на Моли. — Избирателно разрушаване на клетките на субстанция нигра. Признаци за формиране на телца на Леви. Той се поти здравата насън.

— Али — каза Моли, и десетте остриета проблеснаха, извадени за момент. Тя бутна одеалото настрани от краката си, откривайки пристегнатата шина. — Меперидинът. Накарах Али да ми направи една специална партида. Ускори времената на реакция с по-високи температури. N-метил-4-фенил-1236-тетра-хидро-пириден — изпя тя като дете, което изрежда стъпките на тротоарна игра.

— Прецакване — отбеляза Кейс.

— Аха. Наистина бавно прецакване.

— Потресаващо — каза Джейн Трета и се изкиска.

В асансьора беше претъпкано. Кейс беше притиснат таз до таз до Джейн Трета, дулото на Ремингтона опираше брадичката й. Тя се хилеше и притискаше към него.

— Спри — каза той, чувствайки се безпомощен. Беше поставил предпазителя на оръжието, но изпитваше ужас от мисълта, че може да й навреди, и тя го знаеше. Асансьорът беше стоманен цилиндър, по-малко от метър в диаметър, предназначен за един пътник. Мелкум държеше Моли на ръце. Тя беше превързала раната му, но очевидно носенето му причиняваше болка. Задникът й притискаше дека и конструкта в бъбреците на Кейс.

Те се издигаха навън от гравитацията, към оста и корпоративните модули.

Входът на асансьора беше прикрит зад стълбите към коридора, друг елемент от пиратския декор на пещерата на Джейн Трета.

— Предполагам, че не бива да ти казвам това, — каза Джейн Трета, вирвайки глава така, че брадичката й да не опира в дулото на оръжието, — но нямам ключ за стаята, която ти трябва. Никога не съм имала. Една от викторианските приумици на баща ми. Ключалката е механична и изключително сложна.

— Марка „Чубб“, — обади се Моли с приглушен от рамото на Мелкум глас, — и ние имаме шибания ключ, спокойно.

— Бачка ли още чипът ти? — запита Кейс.

— Осем и двайсет и пет, шибано Гринуичко време.

— Имаме пет минути — каза Кейс, и вратата с щракване се отвори зад гърба на Джейн Трета. Тя се преметна назад в бавно салто, и гънките на джелабата се развяха около бедрата й.