Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Фродо, Пипин и Сам се върнаха в сепарето. Вътре беше тъмно. Мери бе излязъл и огънят догаряше. Едва когато раздухаха жаравата и хвърлиха отгоре съчки, откриха, че Бързоход е влязъл с тях. Сега седеше спокойно на стола край вратата!

— Хей! — каза Пипин. — Кой си ти и какво искаш?

— Наричат ме Бързоход — отвърна той. — Твоят приятел може да е забравил, но беше обещал да си поговорим на спокойствие.

— Ако не се лъжа, твърдяхте, че може да чуя нещо полезно — каза Фродо. — Какво имате да ми съобщите?

— Няколко неща — отговори Бързоход. — Но, разбира се, на определена цена.

— Какво искате да кажете? — рязко запита Фродо.

— Не се стряскай! Искам да ти кажа, че ще ти съобщя каквото знам и ще ти дам добри съвети… но ще поискам възнаграждение.

— И какво ще е то, моля?

Сега Фродо подозираше, че е попаднал на мошеник, и смутено помисли, че е взел за из път само една дребна сума. Тя едва ли щеше да задоволи нехранимайкото, пък и не можеше да се лиши от нея.

— Няма да е повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Бързоход и бавно се усмихна, сякаш четеше мислите на Фродо. — Искам само едно — да ме вземете за спътник, докато не реша да ви напусна.

— Гледай ти! — възкликна Фродо изненадан, но не особено облекчен. — Дори и да търсех нов спътник, не бих се съгласил, преди да узная подробно кой сте и с какво се занимавате.

— Превъзходно! — възкликна Бързоход, кръстоса крака и удобно се облегна назад. — Изглежда, отново си взел да поумняваш и това е добър знак. Досега беше прекалено безгрижен. Много добре! Ще ти кажа каквото знам, а за наградата ще решиш сам. Може би ще я дадеш с удоволствие, след като ме изслушаш.

— Започвай тогава! — каза Фродо. — Какво знаеш?

— Прекалено много и прекалено мрачни неща — зловещо изрече Бързоход. — Но що се отнася до твоите работи… — Той стана, бързо отвори вратата и надникна навън. После тихичко я затвори, седна и продължи с по-нисък глас: — Аз имам остър слух. Вярно, не мога да изчезвам, но често ми се е налагало да преследвам диви и хитри същества, тъй че обикновено знам как да остана незабелязан. Тази вечер бях зад един плет край Пътя, западно от Брее, когато откъм ридовете пристигнаха четирима хобити. Няма нужда да повтарям за какво разговаряха с Бомбадил и помежду си, но една фраза ме заинтригува. „Моля всички — каза един от тях, — не забравяйте, че името Торбинс не бива да се споменава. Ако трябва да се представя, ще бъда господин Подхълмов.“ Това ме заинтригува толкова много, че ги последвах насам. Веднага след тях се прехвърлих през оградата. Може би господин Торбинс има почтени причини да укрива името си, но ако е тъй, бих препоръчал на него и на спътниците му да бъдат по-предпазливи.

— Не виждам какъв интерес може да представлява името ми за някого в Брее и все още чакам да узная защо се интересуваш от него — гневно каза Фродо. — Може би господин Бързоход има почтени причини да шпионира и подслушва, но ако е тъй, бих му препоръчал да ги обясни.

— Добър отговор! — разсмя се Бързоход. — Но обяснението е просто: търсех хобит на име Фродо Торбинс. Трябваше да го намеря бързо. Знаех, че е изнесъл от Графството една… е, една тайна, засягаща мен и моите приятели. Само не ме разбирайте погрешно! — извика той, защото Фродо се надигна от стола, а Сам навъсен скочи на крака. — Ще пазя тайната много по-добре от вас. А тя наистина трябва да се пази! — Той се приведе напред, огледа ги и прошепна: — Бойте се от всяка сянка! През Брее са минали Черни конници. В понеделник, казват, един от тях дошъл по Зеления път от север, а по-късно се появил друг, пак по Зеления път, само че от юг.

Настъпи мълчание. Най-после Фродо се обърна към Пипин и Сам.

— Трябваше да се досетя от начина, по който ни посрещна стражникът. Изглежда, и ханджията беше подочул нещичко. Защо ни подканваше да отидем при компанията? И защо, защо, за Бога, се държахме толкова глупаво? Трябваше кротко да си стоим тук.

— По-добре би било — съгласи се Бързоход. — Ако можех, щях да ви попреча да отидете в общата зала, но съдържателят не ме пусна да ви видя и не искаше да ви предаде бележка.

— Мислиш ли, че той… — започна Фродо.

— Не, не мисля нищо лошо за стария Мажирепей. Той просто не обича загадъчни скитници като мене.

Фродо го изгледа озадачено.

— Е, приличам на същински мошеник, нали? — каза Бързоход. Устните му презрително се извиха и странна светлина проблесна в очите му. — Но дано да се опознаем по-добре. Надявам се тогава да ми обясниш какво стана в края на песента. Защото тази малка лудория…