Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Не се бавете, направете нещо! — прошепна Бързоход.

Фродо скочи на масата и заговори. Вниманието на публиката се отклони от Пипин. Някои хобити погледнаха Фродо, разсмяха се и изръкопляскаха, мислейки, че господин Подхълмов си е пийнал повече, отколкото може да носи.

Фродо се почувства като последен глупак и неволно започна (както бе свикнал по време на речи) да опипва из джоба си. Докосна верижката на Пръстена и някак непонятно го обхвана желанието да го надене и да се измъкне от нелепото положение. Кой знае защо, му се стори, че нещо или някой в залата му подсказва това желание. Той твърдо устоя на изкушението и здраво стисна Пръстена, та да не се изплъзне и да стори някоя пакост. Във всеки случай това не го вдъхнови. Той изрече няколко „подходящи думи“, както биха ги нарекли в Графството:

— Най-дълбоко сме удовлетворени от вашия любезен прием и се осмелявам да изразя надеждата, че кратката ми визита ще помогне за подновяването на традиционните дружески връзки между Графството и Брее.

Тук той се смути и се закашля. Цялата зала гледаше към него. „Песен!“ — извика един от хобитите. „Песен! Песен!“ — ревнаха останалите. — „Хайде, драги господине, изпей ни нещо, дето не сме чували досега!“

За миг Фродо постоя със зяпнала уста. После от отчаяние запя една смешна песен, която Билбо обичаше (и дори се гордееше с нея, защото сам бе измислил думите). В нея ставаше дума за хан и навярно затова му дойде наум тъкмо сега. Ето пълния й текст. Днес от него са останали само няколко думи.

Последваха гръмки и продължителни ръкопляскания. Фродо имаше хубав глас, а песента развесели всички. „Къде е старият Пиволей? — развикаха се те. — Непременно трябва да чуе това. Нека Боб научи котарака си да свири на цигулка и ще можем да танцуваме.“ После поръчаха още пиво и се разшумяха: „Хайде пак, майсторе! Давай! Още веднъж!“

Накараха Фродо да изпие още една халба и да повтори песента. Мнозина запригласяха, защото мелодията беше популярна, а думите се запомняха лесно. Сега бе ред на Фродо да се главозамае от успеха. Той подрипваше по масата, а когато отново стигна до „прескочи кравата Луната“ , отскочи високо нагоре. Изглежда, че прекали, защото падна — бум! — право в подноса с халби, подхлъзна се и сред гръм, звън и трясък се търкулна от масата. Цялата публика отвори уста за буен смях и изведнъж остана така — мълчалива и зяпнала. Певецът се изпари. Той просто изчезна, сякаш бе минал през пода, без да остави дупка!

Местните хобити се ококориха, после скочиха на крака и един през друг взеха да викат Пиволей. Пипин и Сам се озоваха сами в ъгъла — цялата компания се бе отдръпнала от тях и от почтително разстояние ги обстрелваше с мрачни и подозрителни погледи. Очевидно сега мнозина ги смятаха за спътници на бродещ магьосник с неизвестни способности и намерения. Но най-много ги смути многозначителният и подигравателен поглед на един местен жител. Малко по-късно той се изниза през вратата, последван от кривогледия южняк, с когото си бе шушукал цялата вечер. Хари, стражникът, също излезе подир тях.