Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Ако не им се направи място, те сами ще си го заемат — високо заяви той. — И те имат право да живеят като другите.

Местните жители не изглеждаха очаровани от такава възможност.

Хобитите не обръщаха внимание на това — засега то не ги засягаше. Едва ли Големите хора биха потърсили подслон в хобитови дупки. Много повече ги интересуваха Сам и Пипин, които вече се чувстваха съвсем като у дома и весело бъбреха за събитията в Графството. Голям смях падна, когато Пипин описа срутването на покрива на Общинската дупка в Голям Дълбалник — Уил Белоног, кмет и най-дебел хобит в Западната околия, бил затрупан с мазилка и се измъкнал навън като поничка, посипана с пудра захар. Но някои от зададените въпроси поразтревожиха Фродо. Един от местните жители, който, изглежда, бе ходил няколко пъти в Графството, искаше да знае къде живеят Подхълмови и с кого са роднини.

Изведнъж Фродо забеляза, че в сянката до стената седи странен мъж с изтъркани дрехи и внимателно слуша разговора на хобитите. Държеше пред себе си висока халба и пушеше чудновато гравирана дълга лула. Изпънатите му напред крака бяха обути във високи ботуши от мека кожа, които му стояха добре, но също бяха изтъркани и покрити с коричка от кал. Зацапан от пътуване плащ от тежък тъмнозелен плат плътно обгръщаше тялото му. Въпреки топлината в залата човекът не бе отметнал качулката, засенчваща лицето му, но очите му проблясваха, докато наблюдаваше хобитите.

— Кой е този? — прошепна Фродо на Мажирепей при първата възможност. — Май не ни го представихте.

— Тоя ли? — отвърна стопанинът шепнешком и изви очи, без да обръща глава. — Право да си кажа, не знам. От ония е, дето бродят — Скиталци ги наричаме. Рядко говори, но когато е в настроение, може да разказва удивителни приказки. Изгуби се я за месец, я за година и после пак цъфне тук. Тая пролет много шеташе насам-натам, обаче напоследък не го бях виждал по нашия край. Никога не съм чувал истинското му име — тука го знаем с прякора Бързоход. С дългите си мотовили търчи като кон, ама никому не казва защо е чак толкова припрян. Но да не си блъскаме главата над изтока и запада, както казваме тука в Брее — имаме предвид Скиталците и Графството, да ме прощавате. Странно, че тъкмо вие питате за него…

Но в този миг някой подвикна за още бира и господин Мажирепей не успя да изясни последните си думи.

Фродо забеляза, че сега Бързоход гледа към него, сякаш бе чул или се досещаше за какво е ставало дума. След малко той надигна ръка и с леко кимване покани хобита до себе си. Когато Фродо се приближи, непознатият отметна качулката, разкривайки буйна черна коса, прошарена тук-там с побеляващи кичури, и сурово бледо лице с проницателни сиви очи.

— Наричат ме Бързоход — тихо каза той. — Много ми е приятно да се запозная с вас, господин… Подхълмов, ако старият Мажирепей добре е чул името.

— Добре го е чул — хладно отвърна Фродо. Чувстваше се твърде неудобно под втренчения поглед на тези проницателни очи.

— Е, господин Подхълмов — продължи Бързоход, — на ваше място бих попречил на младите си приятели да бъбрят толкова много. Пивото, топлината и случайните срещи са приятни неща, но… тук не е Графството. Всякакъв народ има. Но може би мислите, че не ми е работа да правя забележки — добави той с крива усмивка, забелязвайки погледа на Фродо. — А напоследък през Брее минаха още по-странни пътници.

При тези думи той внимателно се взря в лицето на хобита. Фродо отвърна с предизвикателен поглед, но не каза нищо и Бързоход също премълча. Вниманието му внезапно се прикова към Пипин. Фродо с тревога откри, че насърчен от успеха си с дебелия кмет на Голям Дълбалник, сега глупавият млад Тук описва в най-комична светлина прощалния празник на Билбо. Вече имитираше речта и наближаваше поразителното изчезване.

Това го раздразни. Несъмнено за повечето местни хобити това бе съвсем безобидна приказка — просто чудат разказ за ония чудати личности далеч отвъд Реката; ала някои (например старият Мажирепей) знаеха туй-онуй и навярно навремето бяха чували слухове за изчезването на Билбо. В главите им щеше да изникне името на Торбинс особено ако напоследък някой бе разпитвал в Брее за това име.

Фродо се въртеше на стола и се питаше какво да прави. Явно ощастливен от всеобщото внимание, Пипин напълно бе забравил за опасността. Изведнъж Фродо се изплаши, че в сегашното си настроение той може дори да спомене Пръстена, а това би било истинска катастрофа.