Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Фродо бе готов да си скубе косите. Като не знаеше какво да прави, той пропълзя под масите към тъмния ъгъл, където Бързоход седеше неподвижно, без да издава мислите си. Фродо се облегна на стената и свали Пръстена. Нямаше представа как се е озовал на пръста му. Можеше само да предполага, че по време на песента го е опипвал в джоба си и пръстът му се е плъзнал вътре, когато размаха ръка, за да запази равновесие. За миг се запита дали самият Пръстен не го е изиграл; може би опитваше да се разкрие в отговор на нечие желание или заповед откъм залата. Не му се нравеха физиономиите на хората, които се бяха измъкнали.

— Е? — каза Бързоход, като го видя. — Защо направи това? Каквото и да бяха казали другарите ти, нямаше да е толкова зле! Направо си пъхна главата в торбата! Или по-скоро пръста, а?

— Не знам какво имате предвид — отвърна Фродо, ядосан и разтревожен.

— О, знаеш, знаеш, но по-добре да изчакаме, докато суматохата позаглъхне. Тогава, ако нямаш нищо против, господин Торбинс , бих искал да поговорим на спокойствие.

— За какво? — попита Фродо, без да коментира внезапното споменаване на истинското му име.

— По един доста важен въпрос… за двама ни — отговори Бързоход, гледайки Фродо от упор. — Може да чуеш нещо полезно.

— Много добре — заяви Фродо, като се мъчеше да изглежда безучастен. — Ще говорим по-късно.

Междувременно край огнището се разгоря спор. Господин Мажирепей бе дотърчал и сега се мъчеше да изслуша едновременно няколко противоречиви описания на събитието.

— Видях го с очите си, господин Мажирепей — говореше един хобит. — Или по-точно не го видях, ако разбирате какво искам да кажа. Той просто изчезна, на въздух стана, дето се вика.

— Не думайте, господин Пелински! — възкликна озадаченият ханджия.

— Ще думам! — заяви Пелински. — И си го мисля отгоре на това.

— Сигурно има някаква грешка — поклати глава Мажирепей. — Онзи господин Подхълмов беше прекалено плътничък, за да стане на въздух… или на пушек, което е по-вероятно в тази зала.

— Добре де, ами къде е сега? — викнаха гласове от няколко страни.

— Откъде да знам? Прав му път, да ходи където си ще, стига утре да си плати сметката. Ето, господин Тук например не е изчезнал.

— Е, аз видях, каквото видях и каквото не видях — упорито рече Пелински.

— А пък аз казвам, че има някаква грешка — повтори Мажирепей и взе да събира върху таблата изпочупените съдове.

— Разбира се, че има грешка! — обади се Фродо. — Не съм изчезвал. Ето ме! Просто си приказвах в ъгъла с Бързоход.

Той пристъпи в светлината на огнището, но повечето посетители се отдръпнаха още по-смутено отколкото преди. Ни най-малко не ги задоволи обяснението му, че след падането бил пропълзял пъргаво под масите. Раздразнени, мнозина местни хора и хобити тутакси напуснаха заведението — тая вечер нямаха настроение за по-нататъшни веселби. Неколцина мрачно огледаха Фродо и си зашушукаха, докато излизаха. Джуджетата и последните двама-трима Големи хора станаха и пожелаха „лека нощ“ на съдържателя, но не и на Фродо и спътниците му. Не след дълго в залата остана само Бързоход, седнал незабелязан край стената.

Господин Мажирепей не изглеждаше особено обезпокоен. Той с основание разчиташе, че заведението тепърва ще се препълва много вечери наред, докато загадъчното произшествие не бъде обсъдено от край до край.

— Ама вие какво правите, господин Подхълмов? — запита той. — Подплашихте ми клиентелата и изпотрошихте халбите с вашите акробатики!

— Много съжалявам, че причиних такива неприятности — каза Фродо. — Стана съвършено неволно, уверявам ви. Просто нещастна случайност.

— Добре, господи Подхълмов! Но ако пак се наканите да се премятате, да правите магии или каквото и да е, предупреждавайте хората… и най-вече мен. Ние тук сме малко подозрителни към всичко необичайно… или по-точно тайнствено, ако разбирате какво искам да кажа. Не ги възприемаме отведнъж тия работи.

— Вече няма да правя нищо подобно, господин Мажирепей, обещавам ви. А сега смятам да си легна. Утре ще тръгна рано. Ще се погрижите ли понитата да бъдат готови в осем часа?

— Много добре! Но преди да си заминете, бих искал да поговорим насаме, господин Подхълмов. Току-що се сетих за нещо, което трябва да ви кажа. Само да не се засегнете. Сега имам още малко работа, а след това ще дойда в стаята ви, ако нямате нищо против.

— Разбира се! — каза Фродо, но сърцето му изтръпна. Запита се колко ли потайни разговори ще трябва да проведе, преди да си легне, и какво ще му разкрият. Нима всички се бяха съюзили срещу него? Започваше да подозира, че дори зад шишкавото лице на стария Мажирепей се крият черни замисли.