Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Аз? Да напусна Брее? За нищо на света — заяви изплашеният до смърт господин Мажирепей. — Но защо не постоите тук на спокойствие, господин Подхълмов? Какви са тия нелепи истории? Бих искал да знам какво търсят тия черни мъже и откъде идат?

— Съжалявам, не мога да обясня всичко — отговори Фродо. — Разказът е дълъг, а аз съм уморен и много изплашен. Но ако възнамерявате да ми помогнете, длъжен съм да ви предупредя, че ще бъдете под заплаха, докато съм във вашия дом. Тия Черни конници — не съм сигурен, ала мисля… боя се, че идват от…

— Те идват от Мордор — тихо каза Бързоход. — От Мордор, Пиволее, ако това ти говори нещо.

— Пази Боже! — викна пребледнелият Мажирепей; явно бе чувал името. — Това е най-лошата новина в Брее, откакто се помня.

— Така е — каза Фродо. — Още ли искате да ми помогнете?

— Още — потвърди Мажирепей. — Повече от когато и да било. Макар да не знам какво могат да сторят такива като мен против… против… — Гласът му секна.

— Против сянката от изток — спокойно каза Бързоход. — Малко можеш да сториш, Пиволее, но и то ще е от полза. Можеш да приемеш тази вечер нашия приятел под името Подхълмов и да забравиш името Торбинс, докато не се отдалечи оттук.

— Така и ще сторя — каза Мажирепей. — Но се боя, че и без моя помощ ще узнаят, че е тук. Меко казано, много жалко, че господин Торбинс привлече вниманието тая вечер. В Брее и по-рано са чували историята за изчезването на господин Билбо. Даже и моят Ноб с коравата си чутура взе да се досеща, а по нашия край има и по-схватливи от него.

— Е, можем само да се надяваме, че Конниците няма да се върнат веднага — каза Фродо.

— И аз на това се надявам — каза Мажирепей. — Но ако ще и да са призраци, няма лесно да влязат в „Понито“. От нищо се не бойте до заранта. Ноб ще си затваря устата. Никакъв черен човек няма да прекрачи прага ми, докато мога да се държа на крака. Аз и моите хора ще бдим тази нощ, а вие по-добре поспете, ако можете.

— Във всеки случай трябва да ни събудите призори — каза Фродо. — Ще потеглим колкото се може по-рано. Закуската за шест и половина, ако обичате.

— Слушам! Ще се разпоредя за всичко — каза съдържателят. — Лека нощ, господин Торбинс… Подхълмов, исках да кажа! Лека нощ… Божичко! Къде е вашият господин Брендифук?

— Не знам — каза Фродо, обхванат от внезапна тревога. Съвсем бяха забравили за Мери, а ставаше късно. — Боя се, че е навън. Разправяше, че щял да подиша чист въздух.

— Е, няма грешка, някой трябва да ви наглежда, като че сте тръгнали на неделна разходка! — сгълча го Мажирепей. — Трябва да изтичам да дръпна резетата, но ще заръчам да пуснат приятеля ви, когато дойде. А най-добре да пратя Ноб Да го потърси. Лека нощ на всички!

Господин Мажирепей хвърли още един подозрителен поглед към Бързоход, поклати глава и най-после излезе. Стъпките му се отдалечиха по коридора.

— Е? — каза Бързоход. — Кога ще отвориш това писмо?

Преди да счупи печата, Фродо внимателно го огледа. Той явно бе сложен от Гандалф. Отвътре бе изписано с енергичния, но изящен почерк на вълшебника следното послание:

„СКОКЛИВОТО ПОНИ“, БРЕЕ

Ден средногодишен, Година на Графството 1418

Скъпи Фродо,

Лоши вести ме споходиха тук. Трябва да замина незабавно. Постарай се да напуснеш Торбодън колкото може по-скоро и най-късно до края на юли да бъдеш извън Графството. Ще се върна при първата възможност; ако открия, че си заминал, ще те последвам. Ако минеш през Брее, остави ми тук бележка. Можеш да се довериш на съдържателя (Мажирепей). Възможно е по Пътя да срещнеш един мой приятел — човек, мършав, тъмнокос, висок, някои го наричат Бързоход. Той знае как стоят нещата и ще ти помогне. Насочи се към Ломидол. Надявам се там отново да се срещнем. Ако не дойда, Елронд ще ти даде съвет.

Твой забързан

ГАНДАЛФ

П.С. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не го използвай отново! Не пътувай нощем!

П.П.С. Провери, дали е истинският Бързоход. По пътищата скитат разни тъмни личности. Истинското му име е Арагорн.

П.П.П.С. Надявам се Мажирепей да изпрати бързо писмото.

Достоен мъж, но паметта му е като килер — каквото потърсиш, все е затрупано. Ако забрави, ще го опека на шиш.

Сбогом!

Фродо прочете писмото, после го подаде на Пипин и Сам.