Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Изглежда, отвсякъде ни обграждат врагове — каза Фродо. — Какво да правим?

— Стойте тук и не се прибирайте по стаите си! Противникът несъмнено се е осведомил за тях. Прозорците на хобитовите стаи гледат на север и са досами земята. Ще останем всички заедно и ще залостим вратата и прозореца. Но най-напред двамата с Ноб ще донесем багажа ви.

Докато Бързоход беше навън, Фродо набързо разказа на Мери какво бе станало след вечеря. Мери все още четеше и обмисляше писмото на Гандалф, когато Бързоход и Ноб се върнаха.

— Е, господа — каза Ноб, — раздърпах одеялата на всички легла и пъхнах отдолу по една голяма възглавница. А на вашата глава направих чудесна имитация от една кафява къделя, господин Торб… Подхълмов, сър — добави той ухилено.

Пипин се разсмя.

— Сигурно много си прилича! Но какво ще стане, като разберат измамата?

— Ще видим — каза Бързоход. — Да се надяваме, че ще удържим крепостта до разсъмване.

— Лека ви нощ — каза Ноб и излезе да се включи в нощната стража пред вратата.

Хобитите струпаха снаряжението си на пода. Залостиха вратата с едно столче и затвориха прозореца. Като надникнаха навън, Фродо видя, че нощта е все така ясна. Яркият Сърп 4 4 Така хобитите наричат Колата или Голямата мечка. — Б.а. висеше над плещите на хълма Брее. Фродо затвори тежките вътрешни капаци, сложи резето и дръпна завесите. Бързоход подкладе огъня и духна свещите.

Хобитите налягаха на одеялата си с крака към огнището, а Бързоход седна на стола до вратата. Поприказваха още малко, докато Мери изчерпи въпросите си.

— Кравата прескочила Луната! — изкиска се той, като се омотаваше в одеялото. — Колко си бил смешен, Фродо! Защо не бях тук да те видя. Достойните граждани на Брее ще има да приказват за това още сто години.

— Надявам се — каза Бързоход.

После хобитите замлъкваха и един по един се унесоха в сън.

Докато те се готвеха за сън в хана на Брее, над Фуков край тегнеше мрак; мъгли блуждаеха из долчинките и по речния бряг. Къщата в Щурчов дол тънеше в тишина. Шишко Болгер предпазливо открехна вратата и надникна навън. Страхът му се бе засилвал през целия ден и сега той не можеше нито да седи, нито да си легне — из безветрения нощен въздух надвисваше заплаха. Докато гледаше към мрака, под дърветата се размърда черна сянка; портичката сякаш сама се отвори и безшумно се затвори. Скова го ужас. Той се шмугна назад и постоя разтреперан в коридора. После затвори вратата и превъртя ключа.

Нощта напредваше. Откъм пътя се прокраднаха тихи конски стъпки. Край портичката те спряха и три черни фигури пропълзяха в двора като нощни сенки. Едната тръгна към вратата, другите застанаха край ъглите от двете страни на къщата; нощта бавно се влачеше, а те стояха там, неподвижни като каменни сенки. Домът и кротките дървета сякаш бяха затаили дъх в очакване.

Листата леко потръпваха и нейде далече пропя петел. Отминаваше студеният час преди разсъмване. Фигурата край вратата се раздвижи. В безлунния мрак проблесна стоманено острие, сякаш от ножницата се изля лъч хладна светлина. Вратата се разтресе от мек, но тежък удар.

— Отворете в името на Мордор! — изрече тънък заплашителен глас.

От втория удар вратата поддаде и рухна навътре с пропукани дъски и разбита ключалка. Черните фигури бързо влязоха.

В този миг сред близките дървета засвири рог. Той прониза нощта като огън, лумнал на висок хълм.

НА КРАК! СТРАХ! ОГЪН! ВРАГ! НА КРАК!

Шишко Болгер не бе стоял със скръстени ръце. Веднага щом зърна черните фигури да пълзят през градината, той разбра, че трябва да бяга или да загине. И избяга — през задната врата, през градината и през нивите. Когато стигна до най-близката къща, на повече от една миля, той рухна на прага с вик:

— Не, не, не! Недейте мен! Не го взех аз!

Мина доста време, докато някой разбере бръщолевенето му. Най-сетне схванаха, че във Фуков край има врагове, някакво странно нашествие от Старата гора. И повече не губиха време.

СТРАХ! ОГЪН! ВРАГ!

Брендифуковци свиреха с рог Зова на Фуков край, който не бе звучал вече сто години, откакто през Лютата зима белите вълци бяха минали по леда на Брендивин.

НА КРАК! НА КРАК!

Отдалече отвръщаха рогове. Тревогата се разнасяше.

Черните фигури избягаха от къщата. Тичайки, една от тях изтърва на прага хобитово наметало. От пътя се раздаде звук на копита, премина в галоп и затрополи надалеч в нощта. Из целия Щурчов дол отекваха рогове, крещяха гласове, търчаха крака. Но Черните конници вихрено препускаха към Северната порта. Нека си свири дребният народ! Саурон ще се заеме с тях по-късно. Сега имаха друга задача — вече знаеха, че къщата е празна и Пръстенът е изчезнал. Те прегазиха стражите на портата и изчезнаха от Графството.