Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Старият Мажирепей наистина е забъркал голяма каша! — каза той. — Заслужава си да го изпекат на шиш. Ако бях получил това писмо навреме, сега щяхме да сме на спокойствие в Ломидол. Но какво може да се е случило с Гандалф? Той пише така, сякаш потегля срещу ужасна заплаха.

— От много години е все така — каза Бързоход.

Фродо се обърна и го изгледа замислено. Питаше се какво ли значи вторият послепис на Гандалф.

— Защо не каза веднага, че си приятел на Гандалф? Нямаше да си губим времето.

— Така ли? Би ли ми повярвал някой от вас досега? Аз не знаех за това писмо. Смятах, че ако искам да ви помогна, трябва да спечеля доверието ви без никакви доказателства. Във всеки случай нямах намерение да се разкрия веднага. Първо трябваше аз да ви проуча и да се уверя кои сте. Врагът и преди ми е устройвал клопки. Щом взех решението си, бях готов да ви кажа всичко, което пожелаете. Но трябва да призная — добави той със странен смях, — че се надявах да ме приемете заради самия мен. Преследваният понякога се уморява от недоверие и копнее за дружба. Но, изглежда, видът ми не е много привлекателен.

— Така е… поне на пръв поглед — разсмя се Пипин, внезапно облекчен, след като бе прочел писмото на Гандалф. — Но благородството иде от делата, както казваме в Графството. Смея да кажа, че и ние няма да изглеждаме по-добре, след като поскитаме някой и друг ден през ями и трънаци.

— За да заприличаш на Бързоход, не е достатъчно да поскиташ из Пущинака няколко дни, седмици или години — отвърна Скиталецът. — По-скоро ще умреш, освен ако не си замесен от по-яко тесто, отколкото изглеждаш.

Пипин млъкна, но Сам не мирясваше и продължаваше да оглежда Бързоход с подозрение.

— Откъде да знаем, че ти си онзи Бързоход, за когото пише Гандалф? — попита той. — Преди да се появи писмото, ти изобщо не споменаваше за вълшебника. Мене ако питат, може да си предрешен шпионин, който опитва да ни привлече подир себе си. Какво ще речеш сега?

— Че си юначага — отвърна Бързоход. — Боя се обаче, че имам само един отговор, Сам Майтапер. Ако бях убил истинския Бързоход, можех да убия и вас. И вече щях да съм ви убил без толкова приказки. Ако исках Пръстена, можех да го имам — СЕГА!

Той се изправи и като че изведнъж стана по-висок. В очите му пламна пронизващ, заповеден блясък. Отхвърляйки плаща си назад, той положи ръка върху дръжката на скрития си меч. Никой не посмя да мръдне. Сам го гледаше безмълвно със зяпнала уста.

— Но за щастие аз съм истинският Бързоход — каза той, като ги гледаше отвисоко, и внезапна усмивка смекчи лицето му. — Аз съм Арагорн, син на Араторн, и ако с живота или смъртта си мога да ви спася, ще го сторя.

Настъпи дълго мълчание. Най-сетне Фродо колебливо заговори:

— Още преди писмото вярвах или поне исках да вярвам, че си приятел. Ти ме изплаши няколко пъти тази вечер, но нито веднъж не го стори така, както бих очаквал от прислужник на Врага. Мисля, че някой от неговите шпиони би… би изглеждал по-красив, но би излъчвал грозота, ако ме разбираш.

— Ясно — разсмя се Бързоход. — Аз изглеждам грозен, но излъчвам красота. Това ли е? „Не всякое злато сияе, не всеки скиталец е враг.“

— Значи онези стихове се отнасяха за теб? — запита Фродо. — Не можех да разбера какво означават. Но как узна, че са в писмото на Гандалф, без да си го чел?

— Не съм узнал. Но аз съм Арагорн и тия стихове вървят заедно с името.

Той извади меча си и хобитите видяха, че острието наистина е пречупено на един фут над дръжката.

— Не върши кой знае каква работа, нали, Сам? — каза Бързоход. — Но иде времето, когато ще бъде изкован наново.

Сам премълча.

— Е — каза Бързоход, — с разрешението на Сам ще смятаме въпроса за приключен. Бързоход става ваш водач. Утре ни чака тежък път. Дори да ни оставят безпрепятствено да напуснем Брее, едва ли можем да се надяваме, че ще останем незабелязани. Но при първа възможност ще опитаме да се откъснем. Освен главния път познавам още един-два маршрута, водещи навън от местността Брее. Откъснем ли се от преследвачите, ще потеглим към Бурния връх.

— Бурният връх ли? — обади се Сам. — Какво е това?

— Един хълм северно от шосето, приблизително на половината път от тук до Ломидол. Оттам се вижда надлъж и шир и ще можем да се поогледаме. Ако Гандалф иде подир нас, той също ще се насочи нататък. След Бурния връх пътят ни ще стане по-труден и ще трябва да избираме измежду различни опасности.

— Кога видя Гандалф за последен път? — запита Фродо. — Знаеш ли къде е, какво прави?