Атанас Славов - Пентаграм

– Всички сте филове!

Баюн едва не подскочи, когато този писклив глас преряза въздуха.

– Гнусен тип!

Той различи в полумрака чертите на къдрокосо пълничко момиче, седящо до самия бар, което енергично размахваше стиснатия в юмрука си огромен камул.

– Всички сте филове, гнусни типове, чакате само великата деарска мръсница да ви впрегне нанякъде и ще размахате опашки!

Партньорът ù – слаб мъж с красиво безволево лице – се мъчеше да я усмири с успокоителни жестове и объркано мърмореше.

– Не трябва, мила, моля те, не трябва, хайде да вървим, хайде…

– Няма! Ти ще си вървиш! Всички ми омръзнахте, повръща ми се, чувате ли, повръща ми се от вас!

Тя хвана с трепереща ръка чашата и наведнъж изгълта съдържанието ù. Възползвайки се от паузата, слабият мъж наметна на раменете ù лекото палто и с мека настойчивост я поведе към изхода. Тя престана да шуми, пристъпът беше минал, раменете под тънките ръце на партньора ù беззвучно, спазматично се разтърсваха. Баюн дълго и озадачено гледа след тях, а после, обърнал се, видя пръстите на Наор, стиснали до побеляване ръба на чашата. В сянката на ъгъла очите ù почти не се виждаха, потънали в необяснима за него тъга и болка.

– Отново същото, без дух да остане! – в гласа ù прозвуча злоба.

– Отново?!

Баюн категорично нищо не разбираше. Едва сега като че ли Наор го забеляза. От очите ù изчезна студеното ожесточение.

– Извинете, Баюн. Забравих, че вие фактически нищо не знаете за Деара.

Тя помълча малко и добави:

– Виждате ли, аз я познавах…

– Кого, Деара ли? – глупаво попита стратегът.

Наор криво се усмихна.

– Става дума за Кайнир… за това момиче, Баюн. Много често се срещахме преди в Клуба на равните. Тя четеше там прекрасни и смели стихове, това беше чудесно, но после винаги започваше да говори за въоръжени акции, за нападения, измисли цяла теория за това, а когато се мъчехме да ù обясним някои неща, започваше да крещи почти както сега и накрая престана да идва… После разбрахме, че се е включила във „взривните отряди“ – има у нас такава терористична организация, познавам някои от тях. И този, нейният приятел… знаете ли, тя не може да го търпи и същевременно не може без него, той е единственият мъж, който е в състояние да понесе всичките ù неврози и изстъпления. Той… беше ми съученик, имаше бъдеще на химик, още в училище правеше опити, откриваше някакви свои структурни теории… А сега им прави бомби. И ще свърши заедно с нея в подземията на Контролицията, а за контролицерите ще има още един повод да тършуват из нашите клубове, за тях възможността да ни припишат акциите на „взривните“ е добре дошла, Баюн.

Той я гледаше с широко отворени очи.

– Велика съдба, Наор, за пръв път научавам, че у вас има някакви съпротивителни движения. Простете, но нима в Деара има основания?

– Основания… Какво значи основания, Баюн? Има една вечно отворена социална рана – нашият „матриархат“! Една старателно поддържана, противоестествена пародия на древния матриархат, която за някои е много удобна, защото тези някои смятат, че така ще предпазят обществото от промени, нали всяка промяна е опасна преди всичко за сейфа!

– Знаете ли, Наор, почти за същото размишлявах и аз днес, докато идвах към института… Но, струва ми се, у вас и мъжете, и жените по своему са доволни от живота.

– Лицемерие, Баюн! Наследствено лицемерие! Деара е пълна с мъже, докарали се почти до импотентност, с неудовлетворени и невротизирани жени, които се мъчат да компенсират чрез административни и дворцови интриги, скандира се за пълна промишлена и икономическа независимост от мъжките държави и отново, навсякъде лицемерие!… Днес вие искрено се възхищавахте от ротационния стабилизатор и аз бях щастлива да чуя такава оценка от един пилот, защото наистина сама съм сътворила този прибор; сама съм изработила опитния екземпляр – до последния винт. Но знаете ли в действителност защо и как съществува моята лаборатория?

Разбрал, че от него не се иска отговор, Баюн тактично мълчеше.

– По много интересна причина, стратег Глордах! – със студено ожесточение продължи Наор. – Защото моята майка, госпожа Наор’нд’Раон, трета придворна съветничка на Великата, прецени, че е по-добре капризната ù дъщеря да си играе с научни залъгалки, отколкото да се занимава с политика. И беше достатъчна една хартийка с подписа на Великата, за да се излюпи цяла лаборатория към ДЕМИ.

– Но вие действително имате ум на конструктор, Наор!