Атанас Славов - Пентаграм

Жана се обтегна назад върху стола си и хладно попита:

– Искаш да кажеш, че сега из коридорите на „Биоскоп“ се вихрят автентични фашисти?

– Доколкото автентично сме ги моделирали – кимна към екрана психоскулпторът.

Мрачно мълчание обзе тройката. Зяпачът изглеждаше направо убит.

– Е, ти поне си искал да върнеш на нашия обезличен свят ярки исторически личности, докато тези хакери събуждат демони от миналото и ги пускат сред нас. – Жана сложи длан върху ръката му.

– Каквото и да прави ученият, все оръжие излиза – никога не съм го харесвал този афоризъм, но май ще излезе верен – додаде Дон.

– Можех да си представя, че шефовете ми ще надушат нещо и ще се заемат с мен, но че някой през цялото време ще ме наблюдава, за да изврати метода ми по този начин, не ми и мина през ума. Защитната стена на интранета 5 5. Интранет – вътрешна (корпоративна) информационна система. ни е толкова мощна…

Изведнъж психоскулпторът вдигна енергично глава:

– Знаете ли, сещам се как би могло да поправим нещата…

– Ти представяш ли си какво полицейско обкръжение има, а и отрядите SWAT вече са се настанили… – с нежелание да опровергае надеждата се обади Дон.

– Знам, но аз много пъти съм закъснявал в лабораторията си далеч след като охраната пусне металните решетки на изходите. И съм открил един изход през кухненските складове…

Двамата прима-статисти се бяха превърнали целите във внимание. Те изслушваха съсредоточено всяка подробност, допълваха, търсеха скрити недостатъци на плана, Дон напираше за фронтална атака на кабинета, Жана даваше примери из средновековни фортификации, но и двамата ни най-малко не се съмняваха, че трябва да рискуват живота си за една почти безнадеждна кауза, готови да направят каквото трябва, тук и сега, пък да става каквото ще…

Приветствам всички избрани и поканени на моя 1000-ен рожден ден. Знаете, че празнувам не човешкия си ден на раждане, а деня, в който последният от Меровингите ми дари ритуалното си ухапване и ме направи това, което съм. Тук виждам неколцина от оцелелите съратници от онези времена, те днес също като мен споделят грижата за този свят, защото, както казваше онова лудо френско момиче: „Кой, ако не аз, и кога, ако не сега!“. Да, някой трябва да се грижи за храната, защото ако я оставим на самотек, започва да се бунтува, да се досеща кой я пасе и угоява и с каква цел го прави. Помните ли дивите стада от невежи средновековни селяци, които ни преследваха с трепетликовите си колове и светена вода? Къде са сега техните внуци? Цивилизовани, просветени, те не вярват в нашето съществувание, гледат екранните си измислици за нас и разсъждават дали са реалистично направени.

Първият умен ход беше да превърнем нашето момче Борджия в папа Александър V, макар и той да свърши зле, не споря. Но какво направихме със Светата църква в края на краищата – наша институция, която работи за нашите интереси! Не, не е вярно, че ние сме развратили папството – кардиналите и папите и преди нас си бяха сигурни, че Бог няма, как иначе щяха да си позволяват тези извращения и хилядократно погазване на собствените си Божи заповеди – само хора, които със сигурност знаят, че Бог няма и не може да има Божие наказание, могат да си позволят това, което дори ние, вампирите, смятаме за прекалено. Колко храна унищожиха тези фанатици в религиозните войни и инквизицията – като си спомня, сякаш кол пронизва сърцето ми…

Не, не се смейте, това е разхищение, с което още не мога да се примиря. Добре, че започнахме Ренесанса, Просвещението, прогреса и научно-техническата революция, за да можем да се радваме на тези цивилизовани днешни времена. Ако говорим за папството, трябва да кажем и нещо полезно, което те направиха за нас. Помните ли, когато се бяхме маскирали като еврейски богаташки фамилии, достатъчно затворени, за да прикрием смяната на самоличности в безсмъртния си живот? Тогава именно църквата ни лиши от правото да притежаваме земя, и с това ни принуди да се заемем с лихварство! Така че да не се чудят защо и как постепенно изградихме банкерския и финансов елит! Били сме притежавали парите на света… били сме невидимо правителство… Глупаци! Ние притежаваме много повече – всичко онова и онези, които се купуват с пари!!! И така е редно, защото само безсмъртни като нас могат да вземат правилни решения за управлението на стадото еднократни същества, които щъкат по планетата Земя и си мислят, че творят бъдещето си. Ние сме непреходните цивилизатори на човечеството!