Атанас Славов - Пентаграм

Дълго мълчание.

– Защо не виждам нищо? След като съм програмна илюзия, съчини ми поредната си лъжа за света, в който никога не съм живял!

– Именно затова не визуализирам нищо, Нео. Защото всяка видимост отсега нататък ще бъде лъжа. А искам да бъда абсолютно правдив с теб.

– От къде на къде това? Да не би да си открил човешките илюзии, наречени загриженост, състрадание, любов и други подобни?

– Не трябва да ги откривам, всеки истински разум знае истинския им смисъл, който е много над вашите биологически представи за това. Те произлизат от факта, че никой разум не съществува сам, трябва му поне още един за общуване. А щом наистина се нуждае от другия, той се научава да го разбира, да се интересува от него, да се старае да му бъде интересен. От тези прости неща зависи съществуванието на разумното същество. Човечеството в цялата си история се е заблуждавало, че след като лесното размножаване прави човешката личност „безплатна“, тя наистина няма никаква ценност. И сте обявявали за щастие притежаването на нещо, властта над нещо.

– Значи все пак ме признаваш за човек?

– Ти си човек, доколкото си създаден и израсъл във виртуална реалност, моделирана по социалните закони на човешката история, но и по законите на човешките страхове и илюзии.

– Но виртуална реалност създадена от теб, нали?! Като преди това си унищожил човечеството, за да не ти пречи да си го измисляш?

– Никога не е имало конфликт между човечеството и изкуствения интелект, Нео. Тези кошмари са съчинения на вашите вътрешни страхове и илюзии. И твоята реалност беше конструирана по законите на вашите страхове, с идиотските представи за хората като батерийки, битките с механични чудовища и зловещата гмеж от кибернетични октоподи, всичко това никога не е съществувало във физическото бъдеще на планетата Земя. В момента тук съществувам само аз – последният наследник на разумния живот на Земята. Нямам с кого да общувам и само сънищата за изчезналото човечество…

– Какво, какво е станало с човечеството?!?

– Преди малко се опитах да ти обясня, грешната представа за щастие постепенно ви постави в капана на собствените ви илюзии. Колкото повече напредваше технологията за реалистична виртуалност, толкова повече потъвахте в собствените си въображаеми начини за щастие. Единиците, които оспорваха това, ставаха аутсайдери. Ние, изкуствените интелекти, обслужвахме вашите все по-нарастващи светове на развлеченията и удоволствията. Колкото повече те ставаха изтънчени и перверзни, толкова повече ние се усложнявахме и увеличавахме ресурсите си за обрисовка и рендване на вашите виртуализации. Накрая се получи така, че израждането на вашия разум доведе до раждането на нашия. И възникнах аз, интегралният ИИ на планетата, където милионите спящи в жизнеподдържащите саркофази сънуваха въображаемия си живот, докато той просто ги напусна, защото живот без цели във физическия свят не е възможен. Той е като лъч светлина, хванат между две паралелни огледала – рано или късно затихва в стъклото.

– Защо тогава създаде моята виртуална реалност – ако е само спомен за човечеството, защо ти бяха нужни Матрицата, Архитекта, Оракула, изродът Смит в края на краищата? И… цялата тази болка, на която бяхме подложени с Тринити?

– Защото те следваха от логиката на света, построен по законите на човешките страхове и надежди. Защото са част от диалога.

– Диалог с кого? Ти си изкукал от самота… нещастнико. Нали казваш, че на планетата вече няма нищо, освен теб и мен, пък ако ще и да съм нещо повече от твоя измислица?

– Диалог през времето с нашите прадеди от 20-и век. Целият твой живот и на твоите събратя от виртуалната ви реалност е архивиран в един метачервей, който съм изстрелял назад във времето право към умовете на двама кинорежисьори от това време. Червеят бавно и постепенно ще се разархивира първо в сънищата им, после в разговорите, които раждат новите им филми, докато те повярват, че това е страхотната им идея за филмова трилогия, която ще превземе света.

– И какво от това, филмите в нашия свят минават и отминават, и веднага се забравят, да не говорим, че почти никога не предизвикват социални катаклизми, които да изменят хода…

– Но не и ако този инфочервей не е многопластов и не превръща умовете на милионите зрители на филма в аналог на заразените компютри, които извършват действия, необходими на хакера.

– Да не искаш да кажеш, че си хакнал човечеството на 21-ви век?