Атанас Славов - Пентаграм

– А после какво им се случва?

– Издигат се над атмосферата и политат в различни посоки из вселената. Така е открил първата Оноре Фонтаняк и решил, че това е кораб на чужда раса. Опитал всички форми на контакт, дори и току-що изобретените семантични проекции във вакуума, но не получил никаква реакция. Решил, че е автоматична сонда, и решил да я проследи… Години след това открихме и Родилния дом, който виждаш пред себе си.

– Защо пък родилен дом?

– Ама ти… да, всъщност за настройка на реактора не ти трябва да знаеш какво захранва. Виж тази „фиданка“ с три клонки, чийто дънер в основата си е над петдесет метра в диаметър, има корени, които стигат до магменото ядро на планетата и смучат енергия, но за нас тя е недостъпна, а и екологичните ограничения не ни позволяват да ползваме какъвто и да било местен ресурс, така че за да може нашата станция да си виси тук и да наблюдава, е нужен твоя реактор…

– Чакай, ти не доразказа какво е видял Фонтаняк, когато проследил сферата.

– Да, ами Оноре последвал златната сфера до една безжизнена планета, макар и с атмосфера, и видял как златното яйце се пуква и от него изтича рой нанобактерии, които пъргаво се заели да моделират живи същества, адекватни на местните условия…

– Значи затова вашите хора непрекъснато говорят за „Сеячите“…

– Това е работното име на цивилизацията, забъркала цялата тази каша. Такъв акт на биологично сътворена еволюция е наблюдаван вече десетки пъти и със сиви, и със златисти сфери. А ние тук баем върху генома на тризъбеца като гадатели на кафе и се мъчим да разберем нещо повече за тази „сеятелна“ раса създания.

Погледите на двамата събеседници отново бяха привлечени от фракталния танц на сферите. Спиралите им се преподреждаха в нова структура на безупречния си хаотичен порядък.

– Виждаш ли, приятелю, никоя красота не е безсмислена. Някога, в началото на Първия хуманен прелом, се е родил девизът „Красотата ще спаси света“. Днес спокойно можем да кажем: „Красотата ще роди света“.

Замисълът за „Проекта Европолис“ възникна през 1999 г. Представата, че през следващите години някъде в сърцето на Европа стихийно може да възникне град – спонтанна столица на Европейския съюз, завладя въображението ми и реших да го предложа на събратята си от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ като междуавторски, а по-късно и като международен, паневропейски литературен проект. Съответно аз трябваше да напиша първите произведения, които да зададат параметрите и атмосферата на виртуалното селище, където етносите и традициите на всички европейски народи образуват сплав от срещата с енергията на бъдещето. Засега предлагам на вниманието ви тези три разказа. Една повест е в процес на създаване. Николай Теллалов се включи в проекта с три чудесни разказа, Георги Малинов създаде най-крупното произведение в този колективен свят – повестта „Прототипът“, а Григор Гачев работи над своя визия за него.

Уилмър Бърди потресен огледа остатъците от закуската си, които неравномерно бяха покрили територията на местопрестъплението. Той! Професионалистът! Беше! Повърнал! Върху! Трупа! На убития! Такова нещо не му се бе случвало от двайсет години насам, откакто бе прекрачил прага на отдел „Убийства“. Беше повторил новобранския си подвиг, без да разбере как вълната отвращение го застига абсолютно неподготвен и го кара да изригне с широко отворена уста, като ужасена риба, която е видяла пред очите си безкрайна пустиня.

Наистина това, което убиецът бе направил с тялото на жертвата, надминаваше всяко предположение. Тялото не само бе обърнато практически наопаки, но и вътрешностите бяха подредени, по някаква своя непротиворечива логика, като че ли широко отворените отвъд болката очи е трябвало да наблюдават до самия край процеса на сортирането. Кръвта също беше пролята не навсякъде, а в някакви като че ли обмислени петна и локви.

– Не се стягай, Бърди, все някога можеше да ти се случи отново, дори аз съм впечатлен – старият съдебен фотограф Курт го потупа по рамото и добави съчувствено: – Наистина съм впечатлен! – Това не бяха празни думи в устата на човек, който е фотографирал и дигитализирал поне няколко хиляди трупа, разчленени и пръснати по най-безумни начини.

Бърди го погледна с благодарност, имаше нужда от утеха. Една от изгодите да работиш със стар изпитан екип – съдебният лекар Плачек също съсредоточено се правеше, че не е забелязал нищо, въпреки че беше напълно невъзможно. Уилмър преглътна, изплакна устата си на мивката в ъгъла и написа върху екрана на органайзера си: „Ритуално убийство – семантичен анализ?“. Надрасканите с разкривения му почерк думи плавно се трансформираха в красив дигитален шрифт, което гарантираше, че машинката го е разбрала правилно, и потънаха във въображаемата „три-де“ дълбочина, което пък значеше, че аналитичните търсачки са се заели с работата си и по неведомите друми на мрежата са плъзнали стотици ботове и ловци на аналогии.