Атанас Славов - Пентаграм

Скоро беше снет пълният триизмерен модел на убийството. Курт започна да прибира уебкамерите си и с кисело мърморене да ги подрежда в металния си куфар. Плачек и сътрудниците му се заеха да събират тялото в отделни прозрачни опаковки, като че ли се готвеха за изложба на бодиарт. Но това никак не ги правеше да изглеждат щастливи творци.

Беше оставил колеоптера си на паркинг-терасата, обслужваща 55-ия етаж, и лесно успя да се отдели от небостъргача. Любим ритуал по оглеждането на местопрестъплението му беше станала трикратната обиколка на сградата преди тръгване. Тук имаше какво да се огледа. Огромната петоъгълна сграда бе известна в града под името „Пентагрониум“ и за нейния създател се говореха ред тъмни слухове, които Бърди се надяваше, че никога няма да проверява. Е, опря и до това. Ексцентричният италиански предприемач Фабрицио Мортаделини, за изненада на своите католически предци, се беше побъркал не на готическа тема, както можеше да се предполага, а бе станал поклонник на новооткритата религия Мохенджо Даро. Разчитането на древните йероглифи от тази протоцивилизация в началото на 21-ви век предизвика както голям бум в археологията, така и не по-малък в мистиката. Разкритията на истинския древен мистичен смисъл на пентаграма, водещ към мохенджийския бог Ро-зог и неговото ритуално Куче М-зог, вляха в тъмните езотерични общества нова енергия и се заговори за „нова ритуалистика“. Това пък съвпадна по време със застрояването на Европолис. Динамичният ултрамодерен град растеше с оптимизма на всяко ново нещо, но по неговото тяло като архаични тумори на телесен рудимент се пръкваха такива странни и екзотични постройки като петоъгълната призма на „Пентагрониум“. Макар по-късно и той уволнен от Мортаделини, третият архитект бе успял да изобрази всички противоречиви изисквания на своя работодател и да накара модерната високотехнологична сграда да изглежда едновременно и старинна, и екстравагантна, мрачна и блестяща, с тонираните си във виолетово фасадни стъкла, редувани с плочи от тъмно оксидиран метал и псевдоантрацитни фризове.

Тук живееха само трайните привърженици на Пентагрониума – членове на тайни мистични култове, писатели на хорър и дарк фентъзи, за които това беше въпрос на имидж, фенове на Лъвкрафт и религията Даро, хора, които просто обожаваха готическия ужас и всичко мрачно-загадъчно, е, и, разбира се, редакцията на най-реномираното списание за дарк хорър „Кръв и кости“.

Бърди знаеше, че редакцията си е избрала символичния 13-и етаж на кулата, а тук на 55-ия живееха предимно успели и начинаещи хорър писатели, каквито имаше и на доста от другите етажи. В някакъв необичаен смисъл те бяха обичайното население на тази уникална сграда. И именно тук, на този етаж, през последните пет дена бяха извършени пет убийства, нещо, което изискваше много и мъчително анализиране, и обещаваше да бъде кално, кърваво и оплетено, като всички онези престъпления, които не са причинени от вечните поводи – секс и пари. Отвъд тези стари познайници се простираха безкрайните пространства на маниите, лудостта и религиозните свръхпричини.

Бърди включи автопилота си на обиколка около сградата и с кратка медитация се опита да изгони от главата си всички тези кисели мисли. Искаше му се да попие с поглед тъмните призматични прозорци, да проследи отраженията на околните сгради и залязващото слънце в огледалните ръбове на небостъргача и когато им се насити, да свие рязко в тъмнеещото небе към другия край на Европолис. Там, където може да си поговори с приятел .

… трябва да направя нещо с тези котки… осем котки са лошо число. Само Нели няма да изгоня… О, Ваше жесточество Ро-зог, дайте ми сили да бъда жестока с любимите си котки… Аз, какво, май започнах да си вярвам, впрочем човек трябва поне малко да си вярва, ако иска да вярват поне на това, което пише. Скоро ще излезе трийсет и осмата ми книга, като пусна четиресетата, ще си дам отпуска, и аз имам право на почивка, нали? А и критиката напоследък е ласкава към мен… как го беше казал Пуаре… „Никой не е изграждал по-релефен кошмар след Лъвкрафт…“ Така ли беше, или нещо си досъчинявам? Както и да е, продажбите вървят чудесно… Само дето… е, добре де, мога да си го кажа в прав текст: едва минах четиресетте, а не помня откога в леглото ми не е надниквал мъж, поне не някой като Арпад… Пустият му унгарски циганин, уж се мислеше за Дракула, а като му ударих един зъб по брадясалата гуша, как се разпищя… както и да е… и той е минало, да ходи при оная руса метла Франсин, никога не съм ù завиждала за кльощавия задник. Така, сега да видим, какво ще вкараме тази нощ в петоъгълника… да! Сцената с материализацията на чудовището, разбира се, че нея… така, повиси на дисплея, миличка, цяла нощ, да ти дойде акълът в главата… Боже мой, ако ме види някой как се надлъгвам със стария лаптоп… какво пък толкова – Агата Кристи например е плюскала тонове ябълки във ваната си…